След трагичните събития, които сполетяха Франция и драматичната ситуация в Европа и света, няма съмнение, че те са провокирани от фаталното разделение в цивилизованите общества. Случи се нещо, което анализаторите във Франция отдавна прогнозираха. Но причините, които те сочеха, се основаваха на социалното разделение, бедността, необразоваността на изключените от обществото потомци на придошлите от арабските колонии на Франция, т. нар. Магреб. Предвиждаше се, че това разделение ще предизвика социална бомба. Оказа се още по-лошо – днес тъкмо от средите на най-образованите и добре поставени в обществото младежи излизат най- яростните фанатици на джихад. Вече стана кристално ясно, че на първо място сред причините трябва да поставим ксенофобията, която потиска тези младежи.
Като се върнем назад в годините, виждаме какви проблеми са вълнували ЕС. По ирония на съдбата 2015-а бе обявена за Европейска година за развитието – за пръв път, откакто Европейският съюз (ЕС) организира Европейска година, тя излиза извън пределите на съюза, и то с грижа към бедните страни. Темите, на които ЕС посвещава различните години, са показателни за проблемите, които са в дневния му ред. Сред тях преобладават проблемите на ксенофобията, расизма и антисемитизма. Това означава, че европейските политици напълно осъзнават какво се случва, но не са в състояние или нямат достатъчно воля да го предотвратят.
Как се избира темата на Европейска година?
За пръв път през 1970 Европейският съюз (ЕС) организира Европейска година, посветена на природата, но тя не поставя начало на традицията всяка година да бъде по една основна тема. Едва от 1983-а насам всяка година EС поставя във фокуса на вниманието определен проблем.
Целта е да се повишава осведомеността по определени теми, да се насърчава дебат и да се променя отношението към нея. По време на много Европейски години се осигурява допълнително финансиране за местни, национални и трансгранични проекти по темата на съответната година.
Комисията предлага темата, а Европейският парламент и правителствата на страните от ЕС я приемат.
Защо Европейски години?
Чрез Европейска година може да се изпраща силен политически сигнал за ангажимент от страна на институциите на ЕС и правителствата на страните членки, че темата ще бъде взета предвид в бъдещото разработване на политики. В някои случаи Европейската комисия може да предложи ново законодателство по темата.
Как се реализира по-нататък темата?
Както вече стана ясно, първата Европейска година през 1983 г. бе посветена на малките и средните предприятия (МСП) и занаятчийския сектор. Оттогава насам всяка година ЕС избира конкретна тема, за да насърчава дебата и диалога във и между европейските страни. Важно е да се отбележи, че определянето на тема на годината не спира дотук. Тя продължава да се развива през годините чрез политиките на съюза. След първата Европейска година на малкия и средния бизнес и на занаятите – през 1987 г. бе създадена специална втора програма за тях. През 1994 Европейската комисия предприе мерки за развитието им, след като през 1993 г. прие Бяла книга. Третата многогодишна програма (1997–2000) съдържаше полезни инициативи за подкрепа в рамките на Амстердамския договор. През 2000 г. Съветът на ЕС прие нова програма за 2001–2005 за предприятията и предприемаческия дух. Финансовите ресурси за нея са много по-големи от предишните, тъй като тя предвиждаше развитието на малките и средните предприятия не само за страните от европространството, но и за страните кандидатки. През 1995 г. Европейската комисия публикува Зелена книга на иновациите. Това беше първият акт, посветен на иновациите в Европа, който си поставяше три цели:
Да насърчава културата на иновациите както във фирмите, така и в икономиката
Да създаде добра професионална околна среда в юридическо, нормативно и финансово отношение
Да насърчава създаването на по-ефикасни връзки между научноизследователската дейност, иновациите и предприятията. 
Разбира се, не всички теми се развиват по специална програма, но това не означава, че по тях не се работи. Така например няма следа от втората Европейска година – на Европа и европееца (1985), но по-късно тя се доразвива в различни години, посветени на хората, на техните граждански права, на социалните им потребности от здравословен живот, образование, на културните ценности, на възрастните, на околната среда. 1985 г. е посветена на музиката, но през 1986 основното, което тревожи европейските граждани, са пътните инциденти.установено е, че от произшествията по пътищата ЕС губи 45 млрд.евро годишно за здравеопазване, полицейската работа, ремонт на автомобилите. Загубите за икономиката поради смърт и травми възлизат на 30 милиарда. Девет години по-късно Еврокомисията се връща на същия проблем, като посвещава 1995 г. отново на пътната безопасност и младите шофьори, които този път се оказват основен проблем на пътя.
Следващата, 1996 г., е посветена на ученето през целия живот. Когато я обявява, Еврокомисията изтъква, че тя е от ключово значение както за образованието, така и за развитието на икономиката със специално внимание отново към малките и средните предприятия, както и за заетостта. Подчертава се, че тя е в центъра на реформата на структурните фондове и на общностната политика по заетостта.
Ксенофобията – в основата на разделението на ЕС
През цялото това време най-често засяганата тема – под една или под друга форма, във фокуса на вниманието на ЕС са ксенофобията, расовата дискриминация и антисемитизма.
След многобройните резолюции срещу расизма ксенофобията и антисемитизма на Европейския парламент от 1995 до 1997 г., 1997 ЕК посвещава на борбата с тях. Само да припомня, че това бяха годините на авторитарния режим на Слободан Милошевич и на етническото прочистване в бивша Югославия, които вълнуваха целия свят не по-малко от събитията, които ни тревожат днес. Европейските правителства са обезпокоени, че и в техните общества явления като ксенофобия и нетърпимост към другия са огромно предизвикателство. Според проучване на Евробарометър през 1997 г. 30% от анкетираните граждани на ЕС заявяват открито, че са доста или много расистки настроени. ЕК привлича многобройни антирасистки неправителствени организации и предприема множество инициативи, вкл. информационна кампания, основава се европейска обсерватория за наблюдение на феномена.
Пак през 1997 г. главите на държавите членки на ЕС приемат нов договор за Европа, известен като Амстердамския договор и на практика доразвива първичното право на съюза. Договорът е подписан на 02.10.97 г., след което започват публичните обсъждания на разпоредбите му във всяка държава членка преди официалното обвързване с него. Той е в сила от 01.05.99 г. В структурно отношение Амстердамският договор урежда 4 главни цели:
1. Заетостта и гражданските права да станат същността на съюза.
2. Да се премахнат последните препятствия, които са останали пред осъществяването на свободите на движение и усилване на сигурността.
3. Да се реформират институциите.
4. Да се увеличи участието на Европа при уреждането на световните проблеми.
В договора са приети мерки, които да защитават интересите на потребителя, защита на здравето, социалната сигурност, както и гарантирането правото на информация. Договорът предвижда включването на Шенгенското споразумение в единната институционална рамка. Шенгенските държави ще прилагат системата на по-тясно сътрудничество и ще продължат тяхното сътрудничество в рамките на правния ред, установен от разпоредбите на договора. Само в част от дейностите на това сътрудничество ще участват Великобритания и Ирландия, а за Дания са предвидени специални договорености. Амстердамският договор предвижда и нови отговорности в областта на правосъдието и вътрешните работи. Приети са също така и изменения и допълнения към дейността на институциите.
1998 г. е посветена на действия за борба с насилието срещу жените, като в нея се има предвид не само домашното насилие, разпространено в ЕС, но и дискриминацията, стигаща до жестокост към жените по целия свят, най-вече сред мюсюлманското и африканското население.
Четири години по-късно ЕС отново се връща на темата, този път като посвещава 2001 г. на езиците. Подчертава се, че езиците не само са европейско богатство, но и важен фактор за предстоящото разширяване на Евросъюза. В него европейците трябва да се разбират и да бъдат равноправни. Ключово послание е, че всички езици са равноправни. Не е достатъчно само да се насърчава ученето на чужди езици, но и те трябва да бъдат самостойно оценявани. За да говориш с другия, трябва да разбираш езика и културата му – това е една от основните цели на програмата, която трябва да прекрати увеличаването на ксенофобията и расизма.
Без това да се посочва изрично, че е част от борбата с ксенофобията, 2008 г. също е посветена на равноправието между народите с посланието за междукултурен диалог.
Година преди това – 2007-а, когато България бе приета за член на Европейския съюз, тя е посветена на равните шансове за всички. Прокламирано е, че населението трябва да се информира за справедливо и солидарно общество. Тя предвижда инициативи, които да се борят с дискриминационното поведение, както и да информира гражданите за техните права. Антидискриминацията трябва да се възползва от общностното право в цяла Европа, като изтъква основните й принципи, като спечели активната подкрепа на обществото към антидискриминационното законодателство, което осигурява равни права.
Въпреки прогреса по отношение на равните права днес на европейско равнище има още много да се направи, за да се елиминира дискриминацията. Всяко законодателство, колкото и внимателно да е изработено, ще остане мъртъв текст, ако липсва политическата воля да се проведе в дългосрочни действия и не се ползва от народната подкрепа, пише в решението на Еврокомисията. Европейската година на равните шансове за всички ще даде възможност да се установи по-солидарно общество. Тя ще трябва да направи чувствително общественото мнение към acquis communautaire по отношение на равните права и антидискриминацията и ще мобилизира всички заинтересовани, за да даде напредък на новата рамкова стратегия в ЕС, вкл. след 2007 г. Трябва обществото по-добре да познава европейското законодателство за равенството и антидискриминацията, които съдържат основните общи ценности и принципи на ЕС. Тази година ще предаде на населението послание, според което всяка личност независимо от пола, расата или етническата й принадлежност, религията, или убежденията и сексуалната ориентация има право на равноправно третиране.
Трябва да започне дебат, за да се насърчи по-голямо участие на групите-жертва на дискриминация, както и на балансирано участие на мъже и жени.
Светломира Димитрова
