Между битките и победите

Прелистваме документите от Първата световна война

След гръмовните победи при Сливница превземането на Пирот и смазването на съпротивата на сръбските войски на Балканския фронт настъпва затишие. Зимата минава на позициите. Тази позиционна война, наложена от германското командване, ще изиграе по-късно много негативна роля за българската войска, защото държавата няма необходимите ресурси да захранва фронта продължително време с оръжие, продоволствие и боеприпаси. По този въпрос историците вече са си казали думата. По онова време обаче войската действа, както намери за добре и по-късно през лятото на 1916 г. продължава победния си ход. 
По времето, за което става дума – май 1916 г. от едно секретно писмо на началника на канцеларията при щаба на действащата армия става ясно, че нашата войска разполага с 530 000 подофицери и редници, 7000 офицери, 800 лекари и аптекари, 2050 чиновници, 113 000 коня и 84 000 вола. 

През месец май 1916 г. започва формирането на поетапните и маршевите полкове, както са ги наричали, за попълване на загубите, настъпили в резултат на ожесточените военни действия и за изпълнение на нови задачи. Началникът на тиловото управление генерал-майор Иван Тантилов в писмо до щаба на действащата армия обяснява как върви дислокацията и формирането на поетапните полкове. Например етапен полк е разположен по линията Радомир – Гюешево – Куманово, като щабът му е в Радомир. Етапен полк има в София и щабът му е там. Този полк има роти и дружини, разположени от Лом до Разлог. И в Горна Джумая има етапен полк, както и в Удово, Хърсово и Гюмюрджина. 
Тези поетапни полкове вършат много работа. Ремонтират железопътни  линии или ги пазят от набези, 
разтоварват камиони и влакове, събират сено, охраняват пленници 
Генерал Тантилов пише, че въпреки всички усилия на тиловата служба съставът на поетапните полкове е недостатъчен да се справи с всички задачи по етапните линии. Началникът на тила на 1-ва армия с телеграма съобщава, че има нужда от етапни части и моли да се освободят две роти от линията Скопие – Качаник, а от 2-ра армия искат още един етапен полк за службата по етапните линии. Главното тилово управление на армията обаче не може да удовлетвори молбите им, тъй като трите поетапни полка, с които разполага, едва успяват да се справят с възложената им работа. 
Освен това на 17 юни от Кюстендил главнокомандващият на армията генерал-майор Никола Жеков праща секретна телеграма до министъра на финансите, в която обяснява, че положението с прехраната на войската е катастрофално. 
В телеграмата се казва, че положението по храненето на армията с всички видове продукти е станало „особено затруднително и даже критическо“ по отношение на хляба. „Зърно от старата реколта няма, от новата реколта до този момент нищо не е постъпило и в магазините на царството няма нищо“, пише генерал Жеков. Има няколко вагона с царевично брашно, а запасите на армията са малки и стигат само за 8-10 дни. Причината за липса на жито от новата реколта за армията, според генерал Жеков, е бездействието на реквизиционните комисии и незаплащането на реквизираната храна. Военното министерство и главната реквизиционна комисия издават  нареждания само с телеграми, а 
финансовото министерство не реагира и не отпуска пари 
за изплащане на жито, нито от старата, нито от новата реколта. Генералът уточнява, че правителството и военното ведомство са заети в Народното събрание, където се водят борби за гласуване на бюджета и допуска, „че увлечени в това, те  не знаят за критическото положение по прехраната“. Той съобщава още, че всеки ден прави постъпки пред военното министерство за отпускане на необходимото за прехраната на армията, преустановил е дори грижата за изхранване на населението, с изключение на София. Но не му стигат силите повече да подтиква или да съдейства на заинтересованите ведомства, а не може и да купува жито, защото то не е достигнало до търговците и стои неприбрано по харманите. 
В края на телеграмата генерал Жеков моли финансовия министър да се разпореди да се предаде на магазините всичкото овършано жито, което се намира в близост до жп гарите или чрез насилствено реквизиране, или чрез търговците. 
Една друга телеграма от 17 юли 1916 г. на началника на бургаския укрепен пункт до щаба на действащата армия известява за оказаната помощ на населението по прибиране на реколтата от страна на войската в Поморийска и Бургаска околия. Началникът на пункта обяснява, че без да изоставя охранителната дейност, 
войската е помогнала при прибирането на зърното 
в тези две околии. Тази помощ не е била съвсем достатъчна, защото личният състав на армията там е силно намален. Независимо от всичко, нивите които се намират в близост до позициите на войската и на най-бедните семейства, са ожънати изключително от войниците и жетвата е почти приключила. 
Закъсняват с прибирането на реколтата само едрите замевладелци, които искат да печелят за сметка на армията по време на жътвата. На всичкото отгоре между тях се намират и „оплаквачи“, които се жалват пред военните власти, че не са получили помощ от армията. Военното разузнаване обаче установява, че тези хора не само нямат основание да се оплакват, ами и не са представили в коменданството нито един нает от тях работник за жътвата. Когато околийският началник в Поморие им докарва работници, те отказват да ги наемат. Надяват се, че по този начин войската безплатно ще им ожъне нивите. 
Всички тези проблеми, пред които се изправя армията, не са по-малко сериозни от провеждането на бойните действия, които така или иначе предстоят. В скоро време българската войска отново ще докаже, че „може да повали с вихрен напор всеки, който се опита да я нападне“.