Колкото по -„Стелт”, толкова по-добре

Помним добре времето, когато свръхзвуковата авиация се възприемаше като тавана на човешките възможности – интелектуални и физически. Сега бойните летци изтребители летят всеки ден и понасят натоварвания от порядъка на 8-9g, колкото изпитват космонавтите по времето, когато космическият кораб преодолява земното притегляне. Най-новите прототипи на хиперзвукови летателни апарати са в състояние да достигат скорост до 6000 км в час. За сравнение ще припомним, че многоцелевият руски изтребител МиГ-29 достига максимална скорост на голяма височина до 2450 в час, а най-добрият американски изтребител F-22 развива 2410 км в час. Освен изтребителите, тук ви представяме някои от най-новите оръжия, които Русия демонстрира покрай войната в Сирия, и защо те предизвикаха интерес.

Отдавна е известно, че съвременните летателни апарати постепенно напускат общоприетите граници за височина на полетите и се домогват до Космоса. В момента Русия и САЩ намират съвършенството в изтребителите от пето поколение, каквито са руският „Сухой Т-50“ и американският F-22. Девизът и сега, и за в бъдеще ще бъде естествено „Колкото по-стелт, толкова по-добре“. А освен, че е невидим за радарите, самолетът трябва да е лек, бърз и много маневрен. Освен това трябва да има и свръхзвукова крейсерска скорост – най-голямата скорост, при най-малък разход на гориво. Засега начело по тези показатели е Т-50. Той е незабележим от оптически, радиолокационни и инфрачервени прибори. Достига максимална скоростот 2600 км в час.

Има само един недостатък – официално ще бъде въведен на въоръжение през 2016 г. Това не означава обаче, че не лети.  
Що се отнася до изтребителите от шесто поколение, които трябва да бъдат и хиперзвукови, руските и американските експерти засега не са готови да тръгнат категорично по пътя на създаването им, защото тези проекти ще бъдат и хиперскъпи. И предпочитат да продължат да се ползват от човешкия фактор в съвременната авиация. Разбира се, намеренията остават и учените мислят за пилотен и безпилотен вариант. 

От години Русия разработва безпилотен летателен апарат с хиперзвукова скорост. Проектът се нарича МКБ „Радуга”. Това е безпилотна ракета, която развива скорост 5200 км в час. Още през 70-т е години на миналия век на основата на зенитно-ракетния комплекс С-200 в Русия е създадена хиперзвуковата ракета „Холод“, която по време на изпитанията развива 6000 км в час. На Московския авиокосмически салон през 1999 г. е показан прототип на 
проекта „Радуга“ който може да лети 3 400 секунди, на височина от 8 до 27 километра. Маршовият двигател на този апарат е керосинов и няма аналог в света.

Тези дни едно наименование, с малко страховит оттенък, влезе дори в речника на политическите коментатори  – „Топол-М“. Това е прочутата междуконтинентална балистична руска ракета с ядрен заряд, чиято основна задача е да предизвиква сдържащ ефект. Милиони хора от цял свят я видяха тази година на военния парад в Москва. Оказа се, че по-правилно е да я наричаме „Подвижен наземен ракетен комплекс „Ярс“ с междуконтинентална балистична ракета РС-24. На практика това е модернизиран вариант на „Топол-М“. 

Генералният конструктор от Московския институт по топлотехника академик Юрий Соломонов казва, че ракетата „Ярс“ притежава голямото предимство, че може да бъде изстрелвана, както от силози в земята, така и от наземни мобилни установки. Макар че за тактико-техническите данни на „Топол-М“, не се знае почти нищо, все пак е известно, че  тя може да поразява цели на 12 000 километра с отклонение само от 150 метра. 

Както се казва, да не ти се случва да попадаш „на мушката“ на зенитно-ракетния комплекс С-400 „Триумф“, защото това е комплекс от най-ново поколение. Изстрелва ракети с голям и среден радиус на действие и може да поразява всички днешни и утрешни летателни апарати за космическо нападение, включително и хиперзвукови цели, които се движат със скорост до 4, 8 км в секунда. 
„Триумф“  е единствената зенитно-ракетна система, която избирателно може да работи с четири типа зенитни ракети, които имат различна стартова маса и далекобойност, създавайки по този начин ешелонирана отбрана. От походно положение се развръща за 5 минути. Системата може да следи едновременно 300 цели да насочва 72 ракети и да стреля по 36 обекта. Комплексът поразява на 400 километра самолети и крилати ракети, а на 60 км и балистични цели. Радарната система на комплекса може да прихваща целите от 600 км дистанция. На 26 ноември С-400 беше развърната в Сирия, в руската база „Хмеймим”, край Латакия. 

Най-новата руска система за залпов огън се нарича „Торнадо – Г” и е въведена на въоръжение през 2014 г. Тя обединява предишните – “Град” и „Смерч”. Установката може да смени позицията си още докато снарядът й не е достигнал целта. Стреля залпово и поединично с високоточни ракети на разстояние до 100 километра.

Боеприпасите са 122-милиметрови реактивни снаряди. Освен от собствената си автоматична система, може да се насочва и от спътник. Развръща се за 6 минути на неподготвена позиция, а на подготвена – за 1 минута. Екипажът от 2 души може да действа, без да излиза от кабината. Има 40 направляващи тръби. Изминава до 650 километра и със залпов огън може да поразява до 8 квадратни километра площ.