Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Търсене
Close this search box.

Командирът на 68-а бригада „Специални сили“ бригаден генерал Явор Матеев:Специалните сили ще бъдат стратегическо оръжие срещу новите заплахи

[post-views]

Бригаден генерал Явор Матеев е роден на 5 декември 1967 г. в София. Завършил е ВНВУ „Васил Левски“, ВА „Георги Ст. Раковски“ и Националния университет по отбраната на САЩ във Вашингтон. Бил е командир на разузнавателна група, на разузнавателен взвод и на парашутно-разузнавателна рота, началник на „Парашутно-десантна служба“, помощник-началник и старши помощник- началник на отдел в Командването на Силите за специални операции, началник на отделение в Щаба на Сухопътните войски, заместник-началник на направление в Щаба на Сухопътните войски, началник на отдел „Съвместни съоръжения и координационни дейности“ и заместник-директор на дирекция „Съвместни съоръжения и координационни дейности“  в Щаба на отбраната. През 2002 и 2003 г. участва в две мисии в Босна и Херцеговина. Военен парашутист първи клас. От 24 ноември т.г. бригаден генерал Явор Матеев е командир на 68-а бригада „Специални сили“.

Qvor Mateev brigaden general– Господин бригаден генерал, поздравления за новата длъжност и новото звание, но първо да Ви попитам –  колко парашутни скока имате досега?

– Благодаря за поздравленията. Скоковете ми са близо 500.

– Помните ли първия си парашутен скок?

– Помня го, бях във втори курс на Военното училище във Велико Търново и скочих с управляемия български парашут УП-9. Негов конструктор е Георги Йовчев. Парашутът се използваше във формированията на Българската армия почти до края на 90-те години. Първият ми скок с него бе на стабилизация и мога да ви кажа един интересен факт. Нашите инструктори държаха да действаме много точно, При този способ е много важно скътаването на парашута. Има и дублиращ прибор, който е в помощ на парашутиста за изтеглянето на ръчката. Той е нагласен на 5 секунди и се задейства, ако парашутистът не си дръпне ръчката за отварянето на парашута за това време. Предупреждаваха ни да не броим бързо, за да не отворим много рано парашута. И аз броях толкова бавно, че… приборът ми отвори парашута. 

– По онова време някои казваха, че този български парашут – УП-9 не е много сигурен.

– В света няма по-управляем парашут с кръгъл купол за бойно използване с въоръжение и снаряжение, поне аз не съм виждал и не съм чувал. Всеки парашут се усъвършенства и към края имаше серия УП-9М.
Проблемът е, че усъвършенстването спря, спря и производството му. Различните формирования имаха различни нагласи към този парашут. Примерно, в първи армейски парашутно-разузнавателен батальон, където служих, този парашут беше много на почит. И във Военната академия го използваха, но в 68-а бригада изказваха известни резерви, може би с основание, след като са имали особени случаи. Служили са много наборни войници, а УП-9 е капризен при скътаването и изисква перфекционизъм. Така, че той е по-лесен за използване от кадровия личен състав. 

– А Вие имали ли сте особени случаи във въздуха?

– Имам съм, и то реални, а не по задачи, когато е за присвояването на класна специалност. Два пъти ми се е случвал отказ на основния парашут и два пъти съм отварял запасния. Първият път беше през 1994 г. до село Кондофрей и вторият – миналата година на Крумово.

– Не споменавате за онова завъртане като лейтенант при парашутния многобой на „40-те извора“ край Асеновград?

– Да, подсещате ме за него, аз съм го забравил. На 50 метра над земята се сблъскахме с друг парашутист и ни се оплетоха вървите на основните куполи на парашутите. Това е много опасно, защото на такава височина не може да се отвори запасният парашут. Тогава, всичко, което можехме да направим, е да се опитваме да се раздалечим един от друг и да не се омотаем докрай. Паднахме на земята, малко преди да се стегнат вървите докрай.

– След такива ситуации по-трудно ли се скача?

– Много е важно след това да скочиш своевременно. При първия ми случай на Кондофрей командирът ме държа известно време, без да скачам. Докато миналата година, след като отворих запасен парашут, скочих пак след десетина минути, още при следващата машина. Но няма човек, който да не се притеснява.  

– Да се върнем в сегашната ситуация. Как приехте назначаването Ви за командир на 68-а бригада „Специални сили“?samolet spec

– Голяма чест е за мен, защото 68-а бригада „Специални сили“ е наследник на Парашутната дружина и на други парашутни формирования. Бригадата е с големи традиции през годините и със заслуги за националната сигурност на страната. Тя е едно от най-елитните формирования. Приех длъжността с огромна гордост и чест, но и с два пъти по-големи задължения и отговорност от моя страна. Защото трябва да стъпим на всичко досега изградено като традиции и навици, на това, което имаме като ниво, и да го издигаме. Да продължим напред, да развиваме бригадата и тя да се превърне в ядро на Силите за специални операции на Българската армия.

– Какви са първите Ви впечатления от военнослужещите в бригадата?

– Огромната част от личния състав го познавам, защото съм офицер от Силите за специални операции. Заедно с някои от хората сме започнали службата, били сме и по учения заедно. А в последните години, като парашутист и като ръководител на „Съвместни съоръжения и координационни дейности“  сме работили заедно в редица международни учения и мероприятия. 

– Наясно сте, че вбъдеще е предвидено бригадата да се реорганизира в полк. Какви ще са последствията, ако това се случи?

– Ще ви отговора директно и изчерпателно. В своето съзнание аз съм изключил това. Някои от всички тези приказки през годините са били облечени и в съответните планове и документи. Но факт е, че през 2013 г. бригадата не стана полк. Оттогава, а може би и до ден-днешен, има някакъв тежък период на притеснение сред хората. Лично за себе си – аз съм дошъл тук със съзнанието, че ще развиваме 68-а бригада „Специални сили“. И твърдо вярвам, че тя ще продължи да бъде формирование от ранг бригада. Или по-скоро – че няма да бъде съкратен и освободен личен състав по какъвто и да е предлог, дори и да се наложат някакви трансформации или промени. Ще отида и по-далеч. Много е важно формированието да се развива като бригада „Специални сили“, да тренира мисиите за специални операции и да се използва като такава. Защото името й може да е „Специални сили“, но да не функционира като такава и обратно. Най-важното е да имаме адекватни способности и възможности. Може бригадата след време да се трансформира в някакъв вид Командване по специалните сили, това е само предположение, но аз съм твърдо убеден, вярвам, и ще работя за това – Специалните сили да се развиват, да не се съкращават и нито един подготвен човек, който иска да служи, да не бъде загубен.

– Приехте ли вече новите американски парашути и кога ще започнете да ги използвате?

– Голяма част от парашутите МС-6 по програмата FMF, които се доставят на България и в случая на 68-а бригада, са приети. Може би около 20-25 процента още предстои да получаваме. Бройката, сравнение с тези, с които разполагахме до момента, е значителна. Така, че ние не можем да не бъдем много доволни от този факт. 
Парашутната система е с кръгъл купол за бойно използване. Лично аз имам два скока с МС-6 по време на съвместни учения с американските колеги. Още хора от бригадата, както и други парашутисти от Българската армия, са скачали с този парашут. Сравнение с парашута, който имаме в момента –  RS-4/4Т, смея да твърдя, че МС-6 е по-добър по простата причина, че е малко по-съвременен. Този парашут реално от две-три години навлиза масово на въоръжение в американските въздушно-десантни  формирования на Специалните сили и с него те подменят предходната серия МС-1. Така че това е изключително съвременен парашут и ние го получаваме. Имаше курсове с парашутни инструктори от САЩ. Същинското използване на този парашут ще е в началото на следващата година.

– От какво друго, освен от парашути, се нуждаят Специалните сили?

spec snaiper– Специалните сили в момента имат необходимост от много неща, типични за цялата Българска армия. Ясно е, че живеем във време на финансови ограничения. Няма да започвам с акумулаторите и гумите, както е навсякъде. На нас ни трябва информационно-комуникационно оборудване, съвременни радиостанции, които заедно с парашутите и въоръжението, са основно необходими. Нуждаем се от средства за индивидуална защита. Надяваме се скоро, по същата програма FMF, в началото на следващата година да получим една част от информационно-комуникационно оборудване, което ще ни помогне. Трябват ни повече средства за бойна подготовка. Но най-вече в момента, освен всички тези неща, на бригадата спешно е необходим нов подбор за войници. Процентът на некомплект с тях е много голям и е нетипичен за Сили за специални операции, точно в тези сегашни реалности. С това са запознати всички по-висши инстанции  и вярвам, че ще имаме съвсем скоро заповеди и разпореждания за извършване на този процес.

– Какви са наблюденията Ви от действията на колегите Ви от другите армии, тъй като е ясно, че расте значимостта на Специалните сили в световен мащаб?

– Впечатленията ми от всички колеги от армиите на НАТО, с които сме работили, са, първо, че са организирани по различен начин. Второ, че за тях се отделят значителен бюджет и ресурси, и оборудването и снаряжението им е на доста съвременно ниво. И трето, че са много добре заплатени. Тези формирования имат голяма натренираност и подготовка и това си личи. И впечатленията ми са, че те са елитни части. А в новите реалности, които живеем след последните събития, едни ги наричат хибридна война или нови рискове и заплахи, и т.н., практиката показва кои сили реагират на тези обстановки и кои са най-подготвените и най-адекватните. Мисля, че няма съмнение, че оръжие № 1 за противодействие на тези заплахи са Силите за специални операции. Навсякъде в момента основните играчи и фактори на армейско ниво са Силите за специални операции или подобни формирования. Има тенденция за тяхното увеличаване, дори двойно, и то в много кратки срокове. Точно за това вярвам, че и нашите ръководства – държавно, политическо и военно, на Министерството на отбраната, ще вземат подобни решения и Силите за специални операции ще се развиват и ще растат нагоре.

– Кои са близките цели, които си поставяте като командир на 68-а бригада?

– През първите дни се стремя да се срещна с всички формирования и хора, да се запозная с проблемите и предложенията им. Но основно – подготовка, подготовка и подготовка. Ще държа изключително много на helikopter specтактико-специалната и на парашутната подготовка с акцент на антитеростични и контратерористични действия за противодействие на тези рискове и заплахи. А и подготовката трябва да е  съвместна. Това е много важно за Силите за специални операции – не само подготовка тук, във формированието, но и съвместна подготовка със Специалните сили на флота и с формированията на силите и средствата на ВВС. Специалните сили са съвместни по природа. Няма ли го това единство, няма и ефектът,  който е необходим като резултат от действията на Силите за специални операции. След това – съвместна подготовка със сродните сили от НАТО. През годините направихме много учения и се стремим да имаме много подготовки с тях. И се надявам да има увеличаване на тези подготовки като отговор на рисковете и заплахите. Включително – и съвместна подготовка със специализираното формирование от състава на Министерството на вътрешните работи. Мисля, че вече няма съмнение за никого, че при тези реалности, ние трябва да сме гъвкави и да сме готови за подкрепа на това формирование или на евентуални действия при съответни решения по законов ред.

– Какво очаквате като развитие на Специалните сили?

– Очаквам в бюджетите при планирането и бюджетирането да се заделят повече средства и ресурси за Силите за специални операции. Това е много важно. Очаквам реорганизация на Силите за специални операции. Много пъти се говори за това къде да се намират, на кого да са подчинени, в какъв състав да са. Пак казвам – най-важното е да са истински Сили за специални операции и да действат като такива. Моето лично мнение е, ако ще правим реорганизация, да не я извършваме половинчато, а да я направим по такъв модел, който е утвърден от години и работи при нашите колеги в армиите от НАТО. Специалните сили да имат такъв статут и подчинение, че да реагират като стратегическо оръжие срещу новите рискове и заплахи. А през следваща година очаквам участие в много международни учения. И пак казвам – подготовка, подготовка и подготовка, за да имаме адекватна реакция, ако се наложи.                      

Logo_of_Ministry_of_Defense_of_Bulgaria.svg

Цончо Драгански

Най-ново

Виж още

Избрани