Прокуратурата е поддържала на практика недоказуемо обвинение по делото за гръмката афера „Костинброд“, избухнала на 12 май 2013 г. в деня за размисъл преди предсрочните парламентарни избори. Това става ясно от мотивите на Софийския градски съд (СГС) към оправдателната присъда на бившия главен секретар на Министерския съвет Росен Желязков. За съжаление, „будното“ ни общество дори не обърна внимание на тази немалозначна новина. Защото мотивът за „поддържане на фактически недоказуемо обвинение“ показва, ако не умисъл на участващите в „заверата“ прокурори начело с главния Сотир Цацаров, то тогава – пълна юридическа некомпетентност, която едва ли е отличен атестат за участвалите в скандала висши прокурори.
Росен Желязков бе обвинен в длъжностно престъпление за това, че умишлено не е организирал контрола над отпечатването на бюлетините за тогавашния вот с цел да набави облага за печатницата „Мултипринт“. Съдът категорично го оправда, а прокуратурата дори не протестира това решение на СГС пред втората инстанция и оправдателната присъда на Желязков влезе в сила. По време на делото прокуратурата поддържаше тезата, че Желязков е извършил престъпление като не е възложил на подчинените си да проверяват отпечатването на бюлетините, включително и като не ги е командировал на място в печатницата в Костинброд.
Скандалът избухна в тихия следобед на деня за размисъл – 12 май 2013 г. Първоначално една телевизия се зареди с екипи и започна пряко излъчване от Костинброд, където печатницата „Мултипринт“ беше обградена от жандармерия. Гръмна „новината“, че там са открити хиляди бюлетини, чрез които на другия ден ГЕРБ щели
да фалшифицират изборите
В суматохата на задъханите репортажи никой не зададе въпроса – как тези „надпечетани“ бюлетини ще бъдат превозени и разпратени в секциите в цялата страна, как ще бъдат „внедрени“ във вече получените изборни книжа и в крайна сметка – как ще бъдат пуснати в урните, маркирани единствено с „да“ за ГЕРБ. Някой явно беше чел-недочел Алековия фейлетон „Бай Ганьо прави избори“ и се опита да действа с директни внушения за повторяемост на процеса след повече от 120 години. Може би Цветанов щеше цяла нощ да задрасква хиксчета на 400 000 бюлетини и след това „да нахлуе с жандармите в бюрата и секциите и да напълни урните“.
Драмата се развиваше по каноните на скандалната телевизионна сензация. „Богопомазаната“ телевизия повишаваше градуса на напрежението, докато достигне кулминационната точка на нахлуването в студиото на тогавашния й директор и екранна звезда Николай Бареков. Той задъхано разгони колегите си и буквално заяви, че до вечерта няма да е жив, невръстното му дете ще остане сираче, защото
Борисов и Цветанов ще го убият
Доказано невинен
Съдът намира, че не са налице доказателства по делото, установяващи по какъвто и да било начин служебно бездействие по повод на дейностите, свързани с подготовка на изборите от страна на подсъдимия Желязков в качеството му на главен секретар на МС. Напротив, налице са безспорни доказателства за осъществен ежедневен контрол и отчетност“, посочва градският съд в мотивите си. Желязков е имал право, а не задължение да контролира „Мултипринт“
Не се разбра точно защо Борисов ще убива кумеца си, но Кутията на Пандора беше вече отворена. Другите медии нямаше как да не подхванат новината, но все пак търсеха на какво основание да стъпят, та и те да сринат изборния закон в деня за размисъл. И тогава дойде удобното съобщение от прокуратурата, че по нейно нареждане ДАНС извършва проверка в печатницата по съмнения за манипулация на изборния процес.
Каква манипулация, как ще се случи – пълна неизвестност! Сигналът за „чудовищните нарушения“ бил подаден предния ден от депутатката Мая Манолова. Тя пък откъде имала информация – съвършено секретно. Така прокуратурата наруши изборния закон и избирателните права на гражданите и даде основание на няколко партии да направят същото, като „гръмнаха“ с пресконференции в забранения за агитация ден за размисъл.
Ако ведомството на Цацаров се беше спряло дотук, все пак можеше да се допусне, че е нямало как да не се извърши проверка. Някаква телевизия „надушила“ новината и я разгласила. Другите се хванали на хорото. Но това, което последва след изборите, беше пълен фарс, останал ненаказан нито юридически, нито морално. Главният прокурор Сотир Цацаров лично се ангажира с „подетата линия“ и излезе на пресконференция, превърнала се в
некачествено цирково представление
Тогавашният заместник градски прокурор Роман Василев разпечатваше иззети от печатницата кашони и развяваше бюлетини, а предани журналисти участваха в трагикомедията „следствен експеримент“, който се проточи, затутка и накрая беше прекратен позорно. Защо именно скандалният Роман Василев, който заедно със задържането на бившия военен министър Николай Цонев произнесе и присъдата му за „абсолютен престъпник“, беше избран в ролята на комично конферансие, не е трудно да се досети човек. Той умишлено си беше спечелил славата на изпълнител на „мокри поръчки“, които винаги завършват с оправдателни присъди, но с нечистата си шумотевица омаскаряват обвиняемия. Така стана с Николай Цонев, така се получи и с Росен Желязков. Който излезе достатъчно доблестен да не съди държавата в Страсбург. Защото знае, че ще присъдят правото нему, но обезщетението няма да го плати нито Мая Манолова, нито Сотир Цацаров, нито Роман Василев, нито Николай Бареков, нито ЦИК, която не видя нарушение, нито СЕМ, който също си затвори очите, а българският данъкоплатец.
Недосегаеми
След като съдът окончателно разгроми обвиненията на прокуратурата по явно измислената с определена цел афера „Костинброд, кой ще понесе отговорността за нея? Всички инициатори и изпълнители подминават с пренебрежително мълчание оправдателната присъда на Росен Желязков, защото реално тя се превръща в осъдителна срещу тях.
Но какво се получи на практика в чисто нашенската действителност. „Будната гражданка” Мая Манолова, подала фалшивия сигнал за несъществуващо престъпление, беше възнаградена с поста заместник-председател на Народното събрание. Макар и за кратко тържествуваше от висотата на поста си, като използваше времето си в залата предимно да ехидничи срещу опозицията и срещу протестиращите. Вместо да понесе наказателна отговорност за подаване на фалшивия сигнал, предизвикал нарушаване на избирателните права на гражданите, след като слезе набързо от „висините”, тя беше издигната до поста на национален омбудсман. Колкото и странно да изглежда, именно тя ще защитава сега правата на гражданите. Главният прокурор Сотир Цацаров, който обезпечи юридически аферата, пак е недосегаем. Спрягат го в някаква афера на „каките”, но никой не се сеща или не иска да му потърси отговорност за същото – престъпления срещу избирателните права на гражданите. Роман Василев се оттегли от прокуратурата и се зае с „научна дейност”, след като беше изпълнил каквото трябва. Бареков достигна своя звезден миг в поръчковата журналистика и го осребри срещу евродепутатско място. Тогавашният шеф на ДАНС Константин Казаков благоразумно подаде оставка, защото знаеше, че трябва да разчисти пътя за далаверата „Пеевски”. И какво се получава – реалните подбудители и извършители на аферата „Костинброд” не само не понасят санкции, но и просперират. Недосегаеми. До кога?
