Въпреки трусовете на геополитическите пластове в региона ние успяхме да съхраним стабилността на България. За първи път от години България не бе източник на проблеми, а на решения за региона.
За нас от първостепенно значение бе да върнем доверието на партньорите и съюзниците от НАТО и ЕС, което за съжаление бе ерозирано преди началото на мандата на този кабинет. ЕС и НАТО са силни тогава, когато сме заедно, единни, солидарни и когато взимаме бързи и ефективни решения.
Ето някои от преките резултати на българската дипломация през изминалата 2015 г.
Върнахме България на международната сцена с активна външна политика и принципни позиции – т.е. изпълняваме първия приоритет, който правителството си постави – засилена интеграция в ЕС и НАТО. Както и запазването, и утвърждаването на външнополитическата ориентация и поети международни ангажименти на базата на националните интереси на страната. За една година в България дойдоха лидери в световната и европейската политика – държавният секретар на САЩ Джон Кери, генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, външният министър на Великобритания, германският външен министър, британският премиер Дейвид Камерън, върховният представител на ЕС по външната политика Федерика Могерини. Това са политически знаци. Българските политици престанаха да обикалят из Европа, Европа дойде тук И не само Европа.
Българското правителство върна доверието на нашите западни партньори, повишихме ролята и видимостта на България в рамките на ЕС, превръщайки страната в сериозен участник в процеса на взимане на решения и изработване на мерки по най-ключовите предизвикателства за Европа в момента. България е коректен и предсказуем партньор в рамките на НАТО и участва активно и последователно в организацията, което бе потвърдено по време на ключовата среща на върха на Алианса в Уелс. В рамките на НАТО заедно с Министерството на отбраната работим съвместно за подобряването на възможностите за модернизация на Българската армия и за повишаване на съвместимостта със съюзниците от НАТО.
Борбата с тероризма бе в дневния ред много отдавна. Но е особено актуална тема след това, което се случи в Париж. Затова инициираме разговор за промяната на стратегията за борба с тероризма.
Бежанският натиск е сред най-големите предизвикателства пред ЕС. Ние бяхме сред първите, които посочиха, че квотният принцип за администриране на бежанците не работи – нещо, в което много страни вече са убедени. Чрез квотния принцип може да се разпредели тежест, да се прояви солидарност, но не и да се реши проблемът. Ясно заяихме, че страните от ЕС трябва да се ориентират и в посока обратно връщане на икономическите емигранти.
Европа трябва да почне да контролира своите външни граници, да разбере, че европейските граждани искат от нас да си върнем контрола върху ситуацията. И България систематично отстоява точно такава позиция.
Ние дадохме добър пример за това – България опази външната си граница, която е и външна границз на ЕС и доказахме безусловно, че може да го правим.
Проявената през годината активност доведе до известна промяна в позицията на резервирани държави-членки за приемане на България и Румъния в Шенген.
Участвахме съобразно националния си интерес във формирането на общата външна политика на ЕС. Доверието към България бе потвърдено и от нарасналия стокообмен със страните от ЕС. Основни търговски партньори на България са Германия, Италия, Белгия и Франция.
Бежанският натиск, енергийната сигурност, модернизацията на Българската армия са само част от елементите на сигурността на България, в които влагахме и ще пробължим да влагаме специални усилия.
Из екпозето на министъра на външните работи на вчерашната му пресконференция. Заглавието е на редакцията.
