В Националния военноисторически музей от 10 декември до 29 февруари може да се види изложбата „Войната, в която не можехме да не участваме“. Тя е част от Националния план за отбелязване на 70-годишнината от края на Втората световна война. Организирана е със съдействието на Българската национална филмотека, Фонд „Цар Борис III и Царица Йоанна“ и Еврейския исторически музей. В откриването участваха директорът на музея доц. д-р Соня Пенкова, постоянният секретар на МО д-р Добромир Тотев и заместник-началникът на отбраната генерал-лейтенант Константин Попов.
Изложбата е направена така, че да увлича и малките и големите посетители в събитията, които се разиграват преди повече от 70 години в Европа, на Балканите и по целия свят. В този „кървав 20-и век“, както го нарича Владимир Соколов, руски поет и ветеран от войната, това е най-мащабният военен конфликт, който на практика засмуква в себе си почти всички цивилизовани държави по онова време. Жертвите са над 50 милиона души, разрушенията са колосални. Участието във войната не подминава и България, независимо от опитите на българските политици по това време да запазят неутралитет и в края на краищата се стига до „символичната война“ с Англия и САЩ, а след октомври 1944 г. и с включването на Първа българска армия във войната на страната на Антихитлеристката коалиция. Изложбата освен, че е атрактивна и изненадваща с разнообразието си е и много образователна. Дава възможност освен това на посетителите да изразят личното си становище, и то в една атмосфера близка до автентичната, пресъздадена с талант и любов от екипа на музея.Противотанкова пушка на въоръжение в българската войска
Втората световна война, както и всички останали войни, преди това, носи на България преди всичко трагедии и разочарования. Освен това тази война прекъсва един път на развитие на страната ни, по който тя доказва неведнъж способността си да се възражда като птицата Феникс от конфликтите и да продължава динамичното си развитие, като се справя сама, дори във враждебно обкръжение, както това става след края на Първата световна война. Освен злонамерения и жесток Ньойски договор от страна на Великите сили всичките ни съседи се обединяват в така наречената „Малка антанта“. Въпреки това през 1936 г. България успява да възстанови армията си, която е напълно окомплектована с всички родове войски и на военния парад на Георгьовден цар Борис III кани всички посланици и военни аташета от Великите сили. На този парад са и някои от легендарните български пълководци, обвеяни със славата на победители в легендарните битки от миналите войни като генералите от пехотата Данаил Николаев и Васил Кутинчев.
Историята не познава алтернативи
В противен случай бихме могли за много факти, с които изобилства нашата история след Освобождението, да искаме от съдбата по-други решения, по-милостиви, по мъдри, по-перспективни. Уви, това не е възможно, затова трябва да се опитваме да извличаме от миналото най-доброто, което да ни помага да вървим по-успешно напред. Това поне можем да направим, но дали го правим, е друг въпрос.
И така още през 1941 г. България отново е изправена пред съдбоносен избор, свързан с присъединяването й към Тристранния пакт. И тук „степените на свобода“ при вземането на решение се свеждат, общо взето, до една – присъединяване. Това веднага води до засилване на международната ни изолация. Като капак на всичко идва и обявяването на „символичната война“ на Англия и САЩ. За нас тя е символична, но за другите не е. В резултат на всичко това в този период над България прелитат 23 000 чужди самолета, бомбардирани са 168 населени места, София е безпощадно разрушена. Общо над страната ни се изсипват
50 000 бомби Българската изтребителна авиация сваля 56 и поврежда 83 противникови самолета. На наша територия падат над 100 чужди самолета, загиват 256 души, пленени са 337. Загубите на България се изчисляват на 24 милиарда лева, губим 27 самолета и загиват 23 наши пилоти.
В едно от интерактивните приложения в изложбата може да са чуят спомените на генерал-лейтенант Никола Михов (разстрелян от Народния съд), генерал-лейтенант Васил Бойдев, полковник Никола Костадинов – легендарният парашутист, майор Иван Латковски, фелдфебел Борис Райнов, Евдокия Филова – съпруга на Богдан Филов, и Самуел Ардити – племенник на писателя нобелист Елиас Канети.
След преврата на 9 септември 1944 г. и завземането на властта от Отечествения фронт в България е обявена всеобща мобилизация, която строява под бойните знамена
474 000 души
с над 3100 оръдия и минохвъргачки, 97 средни и 38 леки танка, 270 бойни самолета и 24 кораба. Главнокомандващият на Българската армия генерал-лейтенант Иван Маринов утвърждава „План на щаба на Главното командване за настъпление на българските войски на запад“.
От октомври 1944 г. по целия Източен фронт започва мощно съветско настъпление, като в боевете за Будапеща, в Балатонската и Виенската операция участват съвместно частите на 2-ри и 3-и украински фронт, югославските дивизии и Първа българска армия. Военните действия продължават до 15 май 1945 г., когато се затваря фронтът между 1-ва българска и 8-а британска армия в Австрия. Двете глобални суперсили – СССР и САЩ разделят света на две зони на влияние. Започва нова и непозната епоха.
Българската изтребителна авиация сваля 56 и поврежда 83 противникови самолета. На наша територия падат над 100 чужди самолета, загиват 256 души, пленени са 337. Загубите на България се изчисляват на 24 милиарда лева, губим 27 самолета и загиват 23 наши пилоти. 
