След като е натрупал повече от 800 ч. престой под водата за 10-те си години служба, командирът на водолазно – разузнавателно отделение в щабната рота на 55-и инженерен полк в Белене сержант Георги Начев е убеден в едно: че безопасността на работата трябва да е над всичко. Досега не се е случвало да имаме пострадал от личния състав, казва той. И допълва, че мерките за безопасност, както и съхраняването на човешкия живот
винаги са на първо място
за военните водолази от града край Дунав. Нашата работа не е бърза, нямаме нормативи, дори и нещо да трябва да стане в по-ускорено темпо, гледаме да изпипаме нещата така, че да не се загуби човешки живот, обяснява той.
Сержантът е на служба в Българската армия от 1998 г. Постъпва като един от първите кадрови войници. Преди това наборната му служба също преминава в Белене. Завършва сержантски колеж в НВУ през 2012 г.
Водолаз е от 10 години. В отделението, което командва, има петима подчинени войници. Командирите на взвода и на ротата също са водолази.
Тренираме усилено, когато времето ни позволява, споделя Начев. По време на подготовка на водолазите от Сухопътни войски в началото на годината той беше ръководител на водолазните дейности.
Сержантът е сред военнослужещите от СВ с най-голям стаж под вода. Поделението в Белене е ядрото на водолазната дейност на пехотата.
Зимният лагер на тези специалисти от СВ се провежда в Белене. Летният е в Атия, на Черно море. Именно там потвърждаваме и придобиваме нови квалификации като
полагаме изпит пред комисия
от флота, тя ни изпитва и ни дава едногодишен допуск за водолазна дейност, обяснява Начев.
Работата на водолазите включва основно търсене и изваждане на потънали предмети, хора, аварирала техника. Неприятна, но необходима е дейността по издирване на удавници.
Сътрудничим с колегите от Гражданска защита, заедно сме работили с тях, казва сержантът. Водолазите от Белене извършват подобни търсения по Дунав. Като стане нещо по реката, първо към нас се обръщат и ние реагираме най-бързо, споделя Начев.
Най-важното в професията ни е хората са се сработят, категоричен е той. „Не може да има търкания между нас. Влизаш под водата и разчиташ на човека горе. Нищо не виждаш. Ти му имаш пълно доверие. Поставил си живота си в неговите ръце“, обяснява сержантът.
Връзката между тези, които са на брега и на повърхността – в катера или в лодката, с водолаза в дълбините е само с въжета – с придърпвания и определени сигнали. Защото мътната вода на Дунав е непрогледна.
На дълбочина до 4 м видимостта е 10 см, а по-дълбоко – никаква, направо сме като слепи, казва Начев. Затова водолазите
работят буквално пипнешком
И разчитат на колегите си и техните сигнали по въжетата.
„Всяка година имаме задължителна норма часове под вода. Винаги сме ги изпълнявали. Така че за мен 10 години средно по 80 часа прави вече над 800 часа“, заявява сержантът.
Женен е, със съпругата му имат син на 11 години. Дали ще го насочат към водолазната професия? Като порасне, нека сам си избере пътя в живота, категоричен е бащата. В свободното си време Начев пак е на Дунав – с лодка, защото е запален рибар.
„Няколко са основните правила за военния водолаз – да знае какво прави, преди всяко спускане да си направи план какво точно да извърши, ако трябва да закача някаква техника, първо на сушата да я огледа. И да не се притеснява, защото притеснението води до грешки“, споделя сержантът. Нормално е човек да се страхува, но трябва да потиска страха си и да разчита на колегите си, защото работата е успешна само в екип, обобщава той опита си от над 800-те часа работа под вода.
