Главният прокурор се обадил на премиера, тъй пък наредил една съдийка да бъде „опраскана“, пък това било записано в разговор между същата довчерашна жрица на Темида, вече уволнена дисциплинарно и предишната й шефка, сега подсъдима по делото „Червеи“. Една нестихваща „Ниагара“ от не особено смислени компромати, изливащи се периодично в определен сайт и предизвикващи мнения, прения, обсъждания, коментари, искания за комисии, та дори и президентът да се намесел решително и да формира тричленка от трите власти. За какво? За да се занимават с някакви разговори и записи с неизвестен произход, които, според определени среди, разкривали „страшни истини“.
Какви са точно страшните истини, според същите тези среди, главно опозиционни и техните говорители, обикалящи като „хвърковата чета“ от студио в студио да ни обясняват, че държавата загива? Страшните истини били, че премиерът влияел пряко на съдебната власт, пък в същото време бил зависим от главния прокурор. Защото лично се разпореждал някаква „кака“, както той я нарече, да бъде „опраскана“. Същата тази довчерашна съдийка така окепази и без това доста зацапания облик на родната Темида, че се наложи чак френският посланик да надигне глас за „гнилите ябълки“ в нашата съдебна система. По стар роден обичай, дотогава заплашената от „опраскване“ си седеше на топло в едно от най-значимите съдилища – Софийския градски съд, и правораздаваше. Явно,
не само по закон
и съвест
Цялата драма на организаторите на „страховитите“ записи е в това, че никъде не се чуват гласовете на премиера или на главния прокурор и думи, произнесени от тях. Езикът в разговорите е твърде принизен за висши съдийки. Ако наистина те говорят така в реалността, значи не са заслужавали постовете си. Ако пък нарочно рецитират нечий написан сценарий, поставил в устата им фриволни изрази, значи изпълняват нечиста поръчка.
Така или иначе, в общественото пространство беше пусната версията за обвързаност между изпълнителната власт и прокуратурата. Римейк на едни други провокативни записи, в които бивш вече градски прокурор на София заявява на Борисов, че той си бил избрал Цацаров. Цялата тази „артилерийска подготовка“ сякаш дойде твърде на място преди приемането на промените в Конституцията, отнасящи се до съдебната власт. Реформата там се готви от дълго време, пак с позиции, спорове и дори словесни престрелки. Резултатът от гласуването им в този вид е
оставката на правосъдния министър
и напрежение в управляващата коалиция. Като реално те едва ли биха променили нещо генерално и биха извели родната Темида на окончателно чист път напред.
Защото споровете са главно около преобладаващото число прокурори или съдии във ВСС, избирането им от различните квоти. Като победа се отчита разделянето на ВСС на две камари – съдийска и прокурорска. Така, казват, съдии щели да избират съдии и прокурори – прокурори. Може и да е „победа на здравите сили“ тази постановка, но тя крие в себе си една твърде опасна уловка. Игнориране на взаимния контрол. Досега прокурорите „дебнеха“ съдиите и обратно. Сега ще настъпи едно твърде удобно капсулиране под формата на независимост.
Именно тази прословута независимост на съдебната система доведе преди четвърт век до положенията в Конституцията, които сега мъчително се променят на дребни парченца. Наистина, тогава имаше демократичен ентусиазъм да се прекратят мрачните времена на главни прокурори като Васил Мръчков и Ярослав Радев. Но великите народни избраници записаха такава независимост на цялата съдебна система, че в една парламентарна република тя сякаш стои над всичко и всички. От там тръгнаха и нейните все по-задълбочаващи се заболявания, които се изродиха в злокачествени туморни образувания. Които сега, кой знае защо, не се лекуват хирургически, а с аспирин за дребна настинка. Съдебната система във всичките й сфери натрупа толкова
скандали за корупция
зависимост, вмешателство в делата, решаване не по закон и съвест, а според общественото положение или финансов ответ, че заприлича на тежко болен организъм. Като най-ярък пример за неработеща система на съдилищата и от чужбина ни сочат липсата на осъдени политици. Не че нямаме обвиняеми. Но делата или падат най-много на втора инстанция, или се точат така, че никога не свършват. Не са малко и случаите на произнесени и потвърдени присъди, които така и не влизат в действие. Само прословутите Братя Галеви са достатъчни като пример. И ако това засяга предимно обществото, има и много драстични случаи на осъдени окончателно убийци, като онзи от делото „Соло“, които така и не помирисват затвора. И родителите на жертвата питат – защо? Но кого и как да попитат? Над прокуратурата и съда – небе! Напоследък и Христо Бисеров се оказа „целият в бяло“. Докато в същото време прокуратурата пресече служебното израстване на един генерал от армията с обвинения за две водоноски и пет спортни екипа.
Проблемът е, че по сега действащата Конституция никой никъде не може да зададе въпрос и да поиска отговор защо и как се случват тези неща. Всеки министър е длъжен в петък да се явява пред депутатите и детайлно да отговаря на техните въпроси. За съдебната система, функционираща в една парламентарна република, това не важи. Промените предвиждат главният прокурор да се явява пред Народното събрание, но той пък заяви, че няма да обяснява там по конкретни дела. За какво ще говори тогава? За вечните пари на съдебната система? Които се плащат от всеки данъкоплатец. И той има право, чрез своите народни избраници, да задава въпроси и да получава отговори.
Негово Величество данъкоплатецът
не се интересува чак толкова колко камари ще има ВСС, а защо след гръмки обвинения следват оправдателни присъди? Дали съдиите се произнасят криво, или прокурорите им поднасят удобни обвинения, лесни за оборване от адвокатите и рухващи в съдебната зала?
За съжаление, заложената в Конституцията като твърде независима съдебна власт, се разболя тежко от преяждане със собствената си власт, безотчетност, безотговорност и безнаказаност. Лечението не става с предлагания в момента аспирин, който предизвика толкова драми, трусове и министерски оставки. Време е за скалпел!
Спешно отделение
Животоспасяваща операция
Това, което сега толкова мъчително се променя в Конституцията, е нещо като пластичната хирургия. Уж е медицинска операция, но служи главно за разкрасяване. По желание на клиента. А за нашата Темида вече свири сирената на линейката – нужна е животоспасяваща операция.
Не за първи път го казваме – на първо място е нужно такова преструктуриране на съдебната власт, което да гарантира контрол от върховната власт в страната – законодателната. При сега добре наместилите се хора и структури в родната Темида това би било болезнено. Като операция. Не пластична, а животоспасяваща! Прокуратурата е йерархична структура. Начело е главният прокурор. Той носи отговорност за всичко, случващо се там, както и в националното следствие. Какво пречи тогава едни законови промени да го задължат да се явява на парламентарен контрол, както това прави всеки министър. Секретна му била работата! И на вътрешния министър е секретна, но го „изпитват“ през петък. Има и по-радикален вариант – прокуратурата и следствието да се ситуират в Министерството на правосъдието. В момента то комай отговаря единствено за затворите и следствените арести и събира пари от свидетелства за съдимост. Защо правосъдният министър да не поеме отговорността за държавното обвинение. Именно защото е държавно и представлява държавата пред съда. Тогава лично правосъдният министър ще се отчита пред депутатите на парламентарен контрол. Дали пък е крайно невъзможно и председателите на върховните съдилища да навестяват понякога парламента и да отговарят на питания? Това едва ли ще наруши тяхната независимост.
Писали сме много пъти и за пряк избор от народа на прокурори и съдии. Както е в САЩ. Където правосъдният министър е и главен прокурор. Така народът ще знае кой ще защитава правата му срещу престъпността, какъв човек е, дали да даде гласа си за него. Ама – как ще ги стигнем американците, както пееше незабравимият Тодор Колев. Като май още си крадем чистачките на колите!
