„Имаше някога двайсет и пет оловни войници, които бяха направени от една стара оловна лъжица. Те държаха пушките си на рамо, стояха с вдигнати глави и бяха облечени в червени мундири, украсени със синьо – в да, чудно хубави бяха тия войници! (…) Всички войници бяха съвсем еднакви, само един от тях не приличаше на другите: той имаше само един крак, защото беше излят последен и оловото не бе стигнало за него. Но той стоеше върху единия си крак също тъй здраво, както и останалите, и тъкмо поради тая причина изглеждаше най-интересен от всички.“
Така започва известната в цял свят Андерсенова приказка за храбрия оловен войник. И как иначе – при подобно интригуващо начало на една история за времената, когато военната униформа залагала повече на красотата, отколкото на практичността.
Но какво би бил популярният образ на най-известния метален герой до ден-днешен без белите си бричове, лъснатите до скърцане ботуши, синята куртка със зратни копчета, пушката, увенчана с щик, и, разбира се, високата си цилиндрична шапка с козирка и алено перо над нея.
Други, може би, ще си спомнят и мащабното платно на съветския филм „Война и мир“ на режисьора Сергей Бондарчук, екранизация по едноименния роман на Лев Толстой. Именно с такива шапки се бият и двете армии във Френско-руската война от 1812 г., в една от най-решителните за Наполеоновите войни битка при Бородино, възпята и от великия руски поет Лермонтов.
Руснаците го наричат кивер, останалите армии – шако. Това е войнишка шапка с цилиндрична форма, плосък връх и козирка. Често ги украсявали с орнаментирани метални плочки или кокарда на фронталната страна и „султан“ – вертикално украшение на върха на шапката, увенчано с перо или помпон. Шакото е било много разпространено в различните европейски армии в началото на XIX век.
В руската армия (1812—1814) черните султани украсявали киверите на гренадирите и строевите чинове на тежката гвардейска пехота; белите принадлежали на леката кавалерия и гвардейската конна артилерия. Музиканти, барабанчици и тръбачи се отличавали със султани с червен цвят, а шапките на офицерите и генералите били
украсени
с буен сноп
петльови пера
(в пехотата – черни, за кавалерията – бели с черни и оранжеви нюанси в основата).
Във френската армия по времето на Наполеон червените султани, наред с червените еполети, се явявали отличителен признак на елитните подразделения – гренадиритие и драгуните. Войниците от пехотата също носели жълти, зелени или жълто-зелени султани. Така шапките им достигали до умопомрачителните 73,5 см. Височина..
В руската армия кивери се носели от 1803-а до 1846 г., а в Лейбгвардията, Драгунския полк и юнкерите от военните училища – до Първата световна война. Тези шапки били високи, тежки и твърде неудобни, но затова пък пазели главите на войниците от нефронтални саблени удари.
Произходът на думата „шако“ е унгарски, тъй като първи такива шапки започват да носят унгарските хусари още през 18-и век. След 1800-ата година шакото става най-разпространената военна шапка, заменяйки лекия бикорн, двурогата шапка, за която ще ви разкажем в някой от следващите броеве.
Шакото
господства по
бойните полета
до средата на 19-и век, когато островърхите шлемове навлизат в руската армия, а оттам при прусаците и Австроунгария. Далеч по-практичното кепи, познато ни от фотографиите на генерал Де Гол, униформите на жандармерията в комедиите с Луи дьо Фюнес и чуждестранния легион, също заменя шакото в началото на миналия век.
И въпреки че на практика излиза от бойната си употреба, шакото и до днес се радва на радушен прием като една от най-представителните шапки в парадните униформи на различните армии по света. В Европа шако все още носят във Френската републиканска гвардия, кадетите от Сент-Сир и Френския чуждестранен легион, кадетите от Белгийската кралска военна академия, Португалския военен колеж, Италианските кавалерийски гвардейски части и кадетите от Военната академия в Модена, Датската гвардейска хусарска охрана, Испанската кралска охрана.
Латиноамериканците също си падат по шакото в крещящи цветове. То е част от униформите на представителните части на Венецуела, Мексико, Бразилия, Уругвай, Перу, Еквадор и Аржентина.
В Русия оригиналният кивер е възстановен и се носи от гвардейците при Кремъл при церемониални случаи. В Индия, Иднонезия, Филипините и Южна Корея, кадетите от военните академии също носят шако в парадните си униформи.
В САЩ шакото е част от
парадната
униформа
на кадетите
от „Уест Пойнт“
Virginia Military Institute, The Citadel, Marion Military Institute, and Valley Forge Military Academy. Много духови оркестри и мажоретни състави на различни колежи и университети маршируват на празниците с шако като част от своята униформа.
И като се замисли човек, особено ако е по-наблюдателен, със сигурност ще открие, че шакото може да се види в различни вариации и у нас, по време на училищните паради, където тази великолепна шапка краси в ален или друг цвят главите на нашенските мажоретки.