Неотдавна в Дома на киното се състоя разговор и прожекция на нашумелият филм „Васил Гендов – мит и реалност“, дело на режисьора и продуцент Илия Костов. Събитието беше в чест на 100 години от началото на родното седмо изкуство. В ролите: Велизар Величков-Визо, Роберт Янакиев, Стефан Попов, Николина Харизанова, Красимир Динев… Сценарист е професор Александър Грозев.
Лентата ни запознава с пионера на българското кино, който с цялото си творчество и житейски път, винаги е бил профаниран и неглижиран. А пътят на Гендов е митологичен – казва режисьорът на филма. И до ден-днешен няма паметник, няма улица на негово име…
Творбата за Гендов откри Фестивала „Златна роза“ във Варна – за пръв път в многогодишната му история това беше документален, а не игрален филм. Причината – 100 години от прожекцията на първия български игрален филм „Българан е галант“. Той е режисьор и сценарист. Скандали и побой на актриса съпътстват заснемането му. Дамата в главната роля, е младата актриса Мара Нонинска Миятева – Липина. Черно-белият ням филм е само 15 минути, но предизвиква бурното неодобрение и презрение на артгилдията. Гендов е на 19 години, стажант-актьор в Народния театър. Завършва висша театрална школа във Виена, специализира актьорско майсторство в Берлин. Създава филма, за да спечели сърцето на дъщерята на директора на театъра.
В ролята на героя Българан влиза самият Гендов. Среща на улицата красива дама и я ухажва. Тя му предлага да я придружи из пазара. Поръчва покупки, моли ухажора да ги плати, уж си забравила портмонето. В скъп ресторант за негова сметка поръчва напитки и закуски. Кара го да занесе покупките до дома й, но се появява мъжът й, вика файтон, за да освободи „носача“. Смаяният будала получава монета за услугата…
Заради филма си Гендов продава имот. Той е автор и на първия български игрален и „говорящ“ филм, основател е на Съюза на филмовите дейци, поставя началото на Националната филмотека и т.н. Документалният филм за него проследява три паралелни линии на спомени. Гендов е бил обвиняван в какво ли не, но успява да издържи на всички нападки. Типично по български, си отива забравен…
Странно е отношението спрямо създателя на документалния филм Илия Костов в родния му Сливен. Три поредни години е номиниран за наградата „Добри Чинтулов“ и все не успява да събере нужните гласове за нея. Тази година, през юни в родния Сливен, той направи премиера на документалния си филм за Добри Желязков и Добри Чинтулов. Пак имаше номинация за голямата награда за литература и изкуство. И пак не я взе. А нямаше нищо по-логично от това авторът на филма за двамата видни сливенски възрожденци да стане носител на наградата на името на единия от тях…
