На последния фестивал „Златна роза“ късите филми бяха 17. Труден вид кино – в него не бива да има нищо случайно, нито кадър, нито герой, нито реплика. Голямата награда „Златна роза“ на последния фестивал във Варна разделиха 2 филма – „Синът“ и „Ecce Homo“ („Ето човекът“) на Димитър Кутманов.
Късометражният филм „Синът“ се опира на разказа „Джанго“ на Деян Енев, съсценарист на младия режисьор Христо Симеонов. Деян умее да изважда красотата и драмата от тъгата на ежедневието на своите обикновено бедстващи герои. Такива бяха „Войната“, „Заложна къща“, „Кити“, „Париж“, „Солено и сладко“ – не надвишават и 12 минути, тръгвайки от 4. „Синът“ обаче е цели 29 минути. Разказана е историята на циганско семейство – в борбата за оцеляване, водач е бащата. Той трябва да намери и подготви свой заместник сред невръстните си деца.
С неореалистичен щрих обективът аскетично се любува на простата и оскъдна храна в семейството, на тегнещата неосъзната заплаха от природата наоколо. Далечният грохот на града и света идва с товарния влак, всеки ден бащата се мята на него с хамалското въже, за да се върне вечерта във фургона. Безмълвието, одухотвореността на скритите жестове един към друг в семейството, стоицизмът към случайното обилие на единия ден, заменен плавно от липсата на късмет на другия, може да бъде житие и на повечето български семейства. Радостта от разчупването на хляба, разпределянето на яйцата на очи, нежността, с която родителите изчакват да се нахранят децата, патронче водка, дискретно сложено в края на масата – всичко е трогателно, показано с мярка. С тази познатост, съчетана с тънка наблюдателност, филмът изтръгва трагизъм. Участта на всеки е от фазата на безгрижното желание да се грижи и обича някого, до това да носи отговорност за него със сложна, зряла любов.
Участ, предопределена за момчето в семейството. Бащата деликатно го подготвя, като първо цели да ампутира милосърдието му към същества извън неговите преки „отговорности“. Момчето обаче продължава да се грижи тайно за бездомно куче – герой във филма, носещ в себе си заплахата и притегателната сила на външния свят. Естественото неактьорско поведение на всички от семейството – момиченцата, момчето, майката и бащата допълват очарованието на сюжета. „Синът“ е филм със силно въздействие – нежен и безкомпромисен по свой начин.
По материал
на Тодор Ковачев
