Новогодишните концерти, излъчени по БНТ, за масова радост на българина отново ни доказаха, че живеем в бронзовата ера на соцестетиката. Като замръзнала муха в кехлибар – красиво украшение, но музейно. Няма живот. Не съм против музикалните дарби на Марги Хранова, Васил Найденов, Кидика майна или Орлин Горанов – всеки от тях има облик, качество и профил с хитове. Но тая манджа ни е позната от 60-те години – „Златният Орфей“ е затиснал като камък всичко на пътя си. „Новостта“ беше, че примата Лили Иванова липсваше от афиша. Пенсионерските редове на зала 1 в НДК умилително припяваха носталгичните трели на „сигналите“ от миналото за интимни революции и присвояване на времето.
Представяте ли си световните сцени и до ден днешен да притоплят само „Бийтълс“, „Лед Цепелин“ и „Доорс“, без да се случат „Металика“, „Рамщайн“, Леди Гага, Бионсе и др? Не включваме най-ярките явления на съвремието.
Да пуснем младите български гласове? „Пайнер и рапирането са другият тунел към тъмнината на примитивизма и простащината, яхнали младото поколение. Безизходица. Тук-там проблясват явления, смесващи стилове и висока музика с текст-послание, но видими за малки маргинални общности. Може би трябва да се започне от училището. Както през Възраждането.
