на Лондон
Триъгълната военна шапка (англ. – cocked hat; фр. tricorne; рус. – трехуголка), се появява във Фландрия през ХVII в. в резултат на еволюцията на широкополата шапка с кръгла периферия, позната ни от илюстрациите в „Тримата мускетари“. Широките поли на тази шапка обаче затруднявали движенията не само на главата, а и на маневрирането с оръжието на рамо, най-често мускет на ремък. Така периферията на тази шапка постепенно се свивала, докато накрая не се появила принципно нова, с по-прогресивна форма. Триъгълният и вид вероятно се е получил при подгъване на периферията, както предпочитали да я носят испанските войници през 1667 г. по време на войната между Франция и Испания в Испанска Нидерландия.
В следващите военни конфликти между двете държави трикорнът бил приет радушно и във френската армия. Той става масово разпространен и сред цивилното население и в кралския двор, благодарение на Луи ХIV, който я превръща в най-модната шапка в цяла Европа и дори в Русия по времето на Петър I. В САЩ
първите петима президенти
от Джордж Вашингтон до Джеймс Монро също са носели шапки в този стил, за което Монро получава прякора The Last Cocked Hat („Последната кокоша шапка”).
Триъгълните шапки се носели с украшения, верижки и пера, докато на мода не излезли фамозните бели перуки – алонж. Цивилните я ползвали по-скоро като атрибут, носен под мишница, а не върху перуките си, за да извършват с нея сложните си дворцови поклони, описвайки с шапката многозначителни фигури. В армията обаче тя оцеляла чак до XVIII в., когато се появил бикорнът. 
До XVIII в. трикорнът е доста значителен по размер. Постепенно шапката се смалявала и ставала все по-декоративна. Изчезнало пищното й оперение, отстранени били и значителна част от декоративните й атрибути. Тя се превърнала по-скоро в аксесоар, който кавалерът държал не на главата си, а под мишница: напудрените перуки не се нуждаели от шапка.
Съвсем друга работа обаче бил ловният костюм. Трикорнът задължително присъствал в него, като в първата половина на XVIII век освен войниците, триъгълни шапки носили с удоволствие и жените. Това било свързано с небивало дотогава „сближаване“ на мъжката с женската мода не само по отношение на еднаквите перуки. В Русия с такава шапка ходели и Петър I, и Екатерина Велика.
Постепенно „трите ъгъла“ станали по-компактни, в армията, а след това и при цивилното население придобила популярност двурогата шапка, тя се прибирала по-лесно и заемала далеч по-малко място – важно качество, още повече че на приемите и баловете кавалерите не се разделяли с шапките си. Така триконът постепенно останал само
Трикорнът е оцелял и до днес в Британския парламент, при официални церемонии я носи кметът на Лондон, в армията на САЩ и Гражданската гвардия на Испания. В САЩ, Франция, Израел и Гърция стилизирани трикорни красят главите на жените офицери от флотата в парадна униформа при официални случаи.
Името на „Триъгълната шапка“ (Three-cornered hat) носи и балетната постановка по музика на Мануел де Фала и хореография на Леонид Масин, поръчана от самия Сергей Дягилев.
Двурогата (двуъгълна) военна шапка (от англ. bicorne, фр. bicorne) е двувърха шапка, последвала и заменила по-неудобната и фамозна своя триъгълна предшественица в края на XVIII век. Британците я наричат още cocked hat – „петльов гребен“ не само заради мостовидната си, подобна на гребен на петел форма, а и заради пищното й оперение по периферията.
Cocked hats често били увенчавани по периферията със златни или сребърни верижки, дантела и пискюли. Морските офицери ги носели без перната им декорация, но сухопътните офицери и гражданите ги украсявали с пищни щраусови или лебедови пера.
И до днес в английския се е запазил израза „To be knocked into a cocked hat“, което ще рече да бъдеш показно и бързо победен, казано на български „да бъдеш посаден на пачи яйца“.
Независимо от това, че в битките от XVIII—XIX век множество генерали и офицери са носили двуъгълни шапки, в масовата култура тя най-вече
се асоциира
с Наполеон Бонапарт
На 14 ноември 2014 г. във Франция бикорна на Наполеон, с който той влиза в битката при Маренго на продажба в аукцион била изложена от 1800 година. Експертите оценили шапката на 300-400 хил. евро.
След 1790-та двурогата се появява в европейските и американската армии и флота. В рускатата армия от 1803 до 1845 г. тя била една от най-популярните офицерски шапки наред с кивера, за който говорихме в миналия брой. В зависимост от чина на собственика й зависел и цвета на „оперението“ на шапката, вида на кокардата и ширината на периферията. Наложената с ъгли, перпендикулярни на раменете шапка, демонстрирала, че нейният собственик е от императорската свита.
До Първата световна война двуъгълната шапка често била част от парадната униформа на офицерите и чиновниците, в това число и в Русия. В някои страни тя се е съхранила в униформите на военните дипломати и до наши дни.
Френската жандармерия носи своите бикорни по класическия наполеоновски начин с ъглите над раменете до 1904 г., а италианските карабинери продължават да ги 
Бикорнът бил част от парадните униформи на морските офицери дори след Първата световна война във флота на много държави като Англия, Франция, САЩ и Япония, а в някои дори след Втората световна, но вече почти е изчезнала в оригиналната си форма.
Британските колониални губернатори в колониите с умерен климат (Австралия, Канада, Нова Зеландия) продължават да носят бикорни като част от церемониалните си униформи и през втората половина на ХХ век.
