Покойният генерал-майор Нейко Ненов, бивш командир на Сухопътните войски на БА и впоследствие – заместник-началник на отбраната, беше въведен в Залата на славата на Колежа на Сухопътните войски в САЩ /USAWC/. Малко след като в редакцията на в. „Българска армия“ получихме голямата новина, синът на генерал-майор Ненов, Станимир, беше любезен да ни предостави личния си разказ за случилото се. Имаме честта и удоволствието да представим текста едно към едно, от името на сина на генерала.
Здравейте,
Аз съм неговият син – Станимир, и бих искал да ви споделя, че на 07.01.2016 г. генерал-майор Нейко Ненов (1961-2015) беше въведен в Залата на Славата на Колежa на Сухопътните войски в САЩ (USAWC). Това е мястото, през което трябва да минеш, за да станеш генерал или така наречената генералщабна академия.
Баща ми завърши тази академия през 2002 г в Каралайл, САЩ. Той достигна върховете в своята кариера, служи на ключови международни позиции и преди няколко дни получи това огромно признание.
Залата и церемонията
Залата на Славата към Колежа на сухопътни войски е учредена през 1987 г. и е за слушателите от международната програма (International fellows program). До момента членовете в Залата на славата са 58, а баща ми е 59-и и е първият български военен.
Такова отличие и чест получават международните слушатели на колежа (към момента от 72 страни), които са покорили върховете в своята кариера. Процесът по номинация и избиране е сложен и прецизен.
Баща ми, ген. Ненов, беше отличен през 2014 г., но не доживя да присъства на церемонията. На 07.01.2016 г. с майка ми – Деспа Ненова, имахме честта да присъстваме на Церемонията по въвеждане на баща ми в
Залата на славата.
Тази почест е за България и за Българската армия, на която баща ми служи вярно през живота си.
Събитието се проведе в Каралайл, Пенсилвания, в присъствието на висши офицери от САЩ, България и света. Водещият церемонията представи военната кариера на баща ми, след което последва „въвеждане“ на ген. Ненов в Залата на славата от мен, майка ми и полковник Функ /Col. Funk/.
Ето какво каза по този повод генерал Кембъл – бивш командир на Сухопътните войски на САЩ за Европа:
„Ген. м-р Ненов беше страхотен приятел и партньор по време на моята служба в USAREUR. Ненов винаги беше горд възпитаник на USAWC. Гордея се, че служих с него, за да допринесем за сигурност и мир в Европа. България и НАТО загубиха невероятен лидер, а САЩ – голям приятел.“
След това ми беше предоставена възможността и аз да кажа няколко думи пред уважаваната аудитория:
„Днес отдаваме огромна чест и признателност за работата и живота на баща ми. Много мислих какво да кажа по този повод. Обсъждахме го с майка ми – Деспа, и решихме, че ще бъде полезно да споделим нещо за ген. Ненов, което да бъде полезно за всички вас.
Защото след няколко месеца всички вие ще завършите и ще продължите военната си кариера. Ще продължите да служите на държавите си. Ще станете лидери на вашите армии. Точно както тези 59 личности в Залата на славата тук. Точно както баща ми генерал-майор Нейко Ненов.
В този ред на мисли и разговори с майка ми, се появи въпросът: Какви общи принципи и качества имат тези 59 личности в Залата на славата, какво е общото в подхода им към кариерата и живота? Ето защо, решихме да отличим 5 принципа, които баща ми имаше в живота и да ги споделим с вас. Надявам се да ви бъде полезно.
1. Семейството е
най-важното нещо
Баща ми винаги беше внимателен към мен и към майка ми. Макар че се налагаше да пътува по цялото земно кълбо, той винаги е бил внимателен и загрижен. Винаги ни е подкрепял и ни е карал да се чувстваме обичани и в безопасност.
Сега, когато съм вече голям, мога ясно да разбера, че семейството е там, където се чувстваш в безопасност, без стрес, то е източникът, който осигурява енергия за следващата ти житейска битка. Към семейството трябва да бъдат причислени и приятелите. Баща ми имаше много приятели, защото беше добър и честен човек. Винаги беше готов да помогне. А любовта, която даваш на приятелите си, винаги се връща при теб.
2. Лидерите се хранят последни
Баща ми изпитваше голямо уважение към войника. Бил съм свидетел, че винаги се е грижел за своите хора до най-обикновените войници. Особено се грижеше за войниците. Те трябваше да са добре нахранени, добре екипирани, образовани и мотивирани. Освен това той оценяваше всички и им благодареше. Мога да се сетя за много случаи, когато лично е благодарил на войниците и на персонала за тяхната работа. Дори във военния стол баща ми би влязъл да подаде ръка на готвача, за да му благодари за чудесната храна.
3. Дадената дума
е всичко
От малък баща ми ме е учил: ако обещаеш нещо на някого, трябва да го изпълниш.
Ако не можеш да го изпълниш, не обещавай. Баща ми никога не нарушаваше обещанията си към мен, към майка ми, към колегите и приятелите… Не обещавай нещо, което не можеш да изпълниш.
амбициозни цели
и ги преследвай
От много малък помня очите на баща си. Очи, изпълнени с висока мотивация и голяма амбиция. Такива очи никога не се променят. Когато знаеш какви са целите ти, можеш да ги раздробиш на по-малки задачи, които да доведат до голямата цел. Ето така правеше той.
Подготвяше се и за трудностите, тъй като ги имаше доста. Баща ми никога не избираше позициите си в армията. Той служеше там, където беше необходим, и където го назначаха. Това винаги означаваше на най-трудните позиции. Но именно затова той стана такъв водач.
Не можеш да станеш голям командир, докато служиш в топъл и удобен офис – трябва да излезеш сред мръсотията! Работи по най-важното. Лесно е да се плъзнеш към спешните всекидневни задачи, но решаването им няма да допринесе за осъществяване на целите ти. Вместо това се концентрирай върху трудните задачи – онези, които движат живота и кариерата ти. Не знам как баща ми го правеше, но той никога не изпусна нещо важно за него, за майка ми и за всички, които обичаше и уважаваше. Той винаги изпълняваше важните задачи. Винаги, не мога да се сетя за изключение.
5. Имай интереси
извън армията
Баща ми четеше много и различни книги, ние тримата често ходехме на театър, играехме тенис пет пъти в седмицата, карахме ски през зимата, пътувахме, правехме много и различни неща. Той успяваше да общува с всякакви хора, без разлика в социалния статус и образованието. Например можеше да говори и да се смее заедно с обикновените хора от село. А след това да участва в дискусия за световната политика с президента. Това е рядко умение.
6. Давай повече,
отколкото те очаква
Знам, че вече изброих пет негови принципа, но има и шести. Щедрост. Баща ми беше щедър. Когато е помолен да направи едно, той прави две. Когато трябва да свърши задачата за 10 дни, той я свършва за 7. Винаги беше много добре подготвен. И последно, но не по важност – беше винаги позитивен. До самия край на живота си той запази усмивката си и остана позитивен.
