Обърнати към криминалното, самоотричането и негативизма, не усещаме как потъваме в блатото на собственото си унижение и деградация. Малцина са хората, които обръщат гръб на всекидневното ни инжектиране с новини на ужаса, за да опънат нишка светлина към доброто и позитивното, която ще ни изведе от мрака на унилите ни самовнушения. Няколко истински личности от Сдружението на жените военнослужащи не само загърбиха блатото на самоунижението, а успяха с воля, настойчовост, с изключителна етика и чувство за кауза да извадят от хаотичното минало оная копринена нишка на традицията – да освети отвътре човека, да придаде смисъл на усилията му и да превърне живота в осмислено творчество. Конкурсите за военен разказ, за най-добра военна фотография и изобщо преоткриването на талантите, които да разкажат на обществото за героизма на войската ни, е истинско начало на прелом към доброто у нас. Да им пожелаем устойчивост и воля, да превърнат инициативата си в машина за създаване на таланти. Знаем, че големите творчески имена навремето се раждаха от подобни конкурси във войската. Сега виждаме кълновете за ново възраждане, на което си струва да пожелаем успех.