Преди близо четвърт век един талантлив колега наложи в коментарите за мачове израза „намесата на футболна Темида“. В онези романтични години все още се държеше за подредбата на думичките и талантливия словоред. На красивото слово, споделено непонятно за днешния език. За жалост.
Но тогава онази строга дама с кърпа на очи, везна и меч в ръце отсъждаше някакви спорни положения като това дали е имало дузпа, или не. Най-много някоя ругатня и картон да разпалят страстите. Чиновниците в съдийската комисия си дебелееха блажено, а броящите се на пръст медии просто констатираха събитията.
Докато промените не „катурнаха менчето“ или преведено на след тоталитарен футболен жаргон – не започнаха да се накърняват интересите на новите футболни благодетели.
И така две десетилетия. Заради интересите всяка година коригираха така сложно и безобразно нормативните документи, че накрая от „плетката“ никой не може да излезе. Справка – последната история с отстраняването на „Литекс“, заради напускането на отбора в срещата с „Левски“. В казуса цопнаха и БФС, и „опозиция“, и футболните инвеститори, а очевидно няма как да се оправят всичките. Дори с плахите опити клубовете да потърсят същинска справедливост от КАС в Лозана. Която „плетка“ не им позволи да намерят. Защото всички са в кюпа и се давят в натрупаните от години безумни компромиси и грешки.
Години, в които покриха очите на футболна Темида с… родопско одеяло. А под него нищо се не вижда.
