Не вярвам, че в близко бъдеще може сапьорната работа да бъде поверена изцяло на работи, а човекът да стои на безопасно разстояние и да ги командва и контролира. Това споделя заместник-командирът на 54-и инженерен батальон в Белене майор Николай Николаев. „Едно е да се изпрати робот да отиде да унищожи открит боеприпас. Но той няма да види нито принципа на действие, нито положението на снаряда, както ще го види сапьорът отблизо“, обяснява офицерът. Такава манипулация би била някак измислена,
като на кино
допълва той.
В професионалната си кариера досега се е убедил, че действията на човешката ръка при обезвреждането на опасен боеприпас не може да се замени от робот. Ние, сапьорите, винаги трябва да сме внимателни, с респект да подхождаме към всички видове взривни вещества, казва офицерът.
Знае всичко това от личен опит, защото е участвал при ликвидирането на последствията след взривове в складове с боеприпаси у нас през последните години. „При работата след експлозиите в Челопечене бях обучаван за рязане с един робот, немци идваха да ни обучават. Рязахме снаряди, обезопасявахме ги, отделяхме взривателя от бойната част. При едно от рязанията се получи така, че се задейства един снаряд и… лежах една седмица в болницата, като ми извадиха песъчинки и камъчета от очите. Но трайни поражения, слава богу, нямам, разказва майорът.
Дори след този случай ни най-малко не бил разколебан в привързаността си към сапьорното дело. Аз си обичам професията, казва офицерът.
Завършва военното училище като сапьор, в профил „Пътно строителство и мостове“, през 1997 г. Една година служи в Бояново, а от 1998 г. до ден-днешен е в поделението в Белене.
Участвал е в така важната за приемането на България в НАТО мисия по унищожаването на нашите ракети –
СС-23, „Скъд“
и „Фрог“
Рязането ставало на полигон „Змейово“. Бяхме специализирана група от сапьори и за месец и половина унищожавахме бойните части на тези ракети, спомня си майор Николаев.
Освен в Челопечене е участвал и в операцията по разчистването след взрива в Иганово миналата година. Бил е командир на специализираната тактическа група. „Задачата ни беше да извършим повърхностно обезопасяване на външния периметър, а впоследствие – и в складовата, и производствената част. От нас се искаше да открием боеприпасите и безопасно да ги доставим на взривната команда от завода, която да ги унищожи“, казва офицерът.
Претърсвали площи, покриви на сгради, дори короните на дърветата. Налагало се майорът да настоява пред разследващите органи да се действа възможно по-бързо за премахване на бойните части, които били на открито, под палещите лъчи на слънцето. В крайна сметка инциденти при прочистването не били допуснати.
Офицерът има двама сина. По-големият вече е курсант, първа година във военното училище. По-малкият син е на 14 години.
Майорът признава, че голямо удоволствие му доставя спортът. Обича плуването, редовно гледа спортни предавания по телевизията и най-вече – футбол.
Убеден е, че в БА сапьорното дело може да се подобри, като се отпуснат средства за
ново оборудване
и технологии
както в развитите армии. А иначе мнозина български сапьори вече имат опит от обучение в чужбина.
Майор Николаев също е преминал курс в Холандия през 1999 г. за обезвреждане на невзривени бойни припаси. „Те още тогава имаха защитни облекла, роботи, манипулатори. Докато при нас тези новости пристигнаха с голямо закъснение“, казва офицерът.
Впечатлило го и друго – че сапьорите там си имат точно определени стъпки и не ги подценяват при подхождане към даден боеприпас. При тях няма: аз това съм го правил, аз това го знам, обяснява офицерът. И обобщава максимата на професията си – „За да си добър сапьор, трябва с респект да подхождаш дори към един взривател, който нищо не може да ти направи“.
Страницата подготви Андрей Рангелов,
фото Красимир Тодоров
Професионализъм: Да се учиш всеки ден
При нас няма универсално правило, приложимо в 100 процента от случаите, а трябва да се учиш всеки ден.
Това казва командирът на рота за унищожаване на невзривени бойни припаси в 54-и инженерен батальон – Белене, капитан Николай Георгиев. За да стане човек добър професионалист, най-важното е да се учи постоянно, тъй като дейността, свързана с неутрализиране на импровизирани взривни устройства (ИВУ), се учи до живот и се изменя непрекъснато, категоричен е офицерът.
Още при кандидатстването си във военното училище имал възможност да стане разузнавач или мотострелковак, но избрал сапьорната професия, защото преценил, че тя ще му е по-интересна. И досега мисля така, особено в ротата, в която се намирам – това е една от най-интересните перспективи, казва офицерът. Имаме много ново оборудване и професията ни, свързана с унищожаване на невзривени бойни припаси и ИВУ, е актуална, допълва той.
Завършва висшето военно училище през 2001 г. Разпределен е в Белене и службата му протича все в поделението в града край Дунав.
Основната заплаха към момента в мисиите са импровизираните взривни устройства, казва капитан Георгиев. „Очевидно това е оценено от нашите командири, тъй като се отделят много пари и се закупува подходящо оборудване. Провежда се обучение на специалисти”, посочва той. Сапьорите имат на разположение робот, тежки костюми, рентгенови системи и други прибори и екипировка за неутрализиране на ИВУ.
С колегите си от ротата капитан Георгиев е участвал в ликвидирането на последствията след всички взривове на боеприпаси у нас от 2008 до 2015 г. – при Челопечене, Ловни дол, Петолъчката, Горни Лом и Иганово.
В тези акции и операции не само като сапьор, но и като командир за мен най-важното е запазването на живота и здравето на тези, които извършват разчистането, безопасността е на първо място, казва офицерът.
По думите му всеки боеприпас или взривен остатък е различен сам по себе си, което означава, че няма някакъв общ модел на работа с тях. Понякога се налага и да рискуваме, като обаче сведем заплахата до минимум, обяснява сапьорът.
Бил е на мисия в Косово с последния български инженерен взвод през 2009 г. Реално ние приключихме тази мисия, казва капитан Георгиев.
Семеен е, със съпругата му имат едно дете. Хоби ми е риболовът, като в последно време, за съжаление, не намирам много време за него, признава офицерът. Със семейството обичат излетите сред природата.
Професията на военния сапьор е интересна, виждаш плода на своите действия реално, тъй като оказваме помощ на населението, казва капитан Георгиев. И благодари на колегите си, с които е участвал в споменатите операции: „Всички са давали 100 процента от себе си и до момента сме си изпълнявали задачите без сериозни инциденти. Това е голям успех“.
