Нахалство

Няма и месец, откакто тук споделих мнението си за държавната помощ, която трябва да се окаже на футболните клубове. Изразих също така, че силно се съмнявам в коректността на футболните люде, които с постъпките си в последния четвърт век определено не заслужават нищо. Или поне повечето от тях, тъй като след мъдрото управление на повечето футболни „благодетели“ имаме едва три прилични стадиона, останалите са в руини, а футболът ни се срина до 72-ро място в световната ранглиста, като дори Замбия е преди националите на Ивайло Петев.
Министър Красен Кралев обяви, че държавата ще даде един милион лева на БФС, за да подпомогне развитието на детско-юношеския футбол в страната. Отлична първа стъпка, следващата трябва да е сериозната намеса на общините. Но…
„Инвеститорите“ възроптаха, че това не били никакви пари и било редно първо държавата да вземе да им построи стадиона, за да работели. Наглост!
Явно със старите кревати нов хотел няма как да се направи. Ще трябва някаква промяна. Дали обаче футболните чиляци по села и паланки я искат, е съвсем друг въпрос.
Онзи ден си поговорих с Радослав Янков. Скромното момче от Чепеларе, което стана първият българин с две победи в стартове за Световната купа в зимните спортове. Радо има шанс, при това огромен, да спечели и Купата. Той обаче не мрънка. С помощта на федерацията, общината и Пампорово нещата вървят. И си помислих, ако държавата му даде една трета от тази сума, какво ще се случи? Пък е очеизвадно, че Янков заслужава. И другите мълчаливи герои от останалите непопулярни спортове.
Те работят, прославят България и не наглеят.