Тези дни е модерно да се говори за концесии. Едни можело да бъдат прекратени, други пък се отказват от съответните договори. Естествено държавата има право да защитава своите интереси. Всъщност, какво точно представлява концесията? Ето, какво пише като формулировка:
„Концесията е право на експлоатация върху обект от обществен интерес, предоставен от концедент на търговец – концесионер, срещу задължението на концесионера да изгради и/или управлява и поддържа обекта на концесията на свой риск. Концесията се предоставя въз основа на дългосрочен писмен договор с определен материален интерес, сключен между концедента и концесионера и според предмета си може да бъде: концесия за строителство, за услуги и за добив. …“ Става дума и за съответното годишно плащане от страна на консеционера по нарочния договор.
Казано е сухо и може би за повечето хора е трудно разбираемо. В годините на прехода именно концесиите дадоха живот дори на цели отрасли. Друг е въпросът, кой, как и защо се е заел със съответните проекти.
По принцип трябва да уважаваме всеки човек, съградил нещо на този свят. Никой няма да си занесе на онова място нито лифтове, нито стадиони, нито… банки. Трябва да се отбележи и друго – големите проекти не се осъществяват само с много пари. Примери са пробивът на „Лудогорец“ в ШЛ и безпрецедентните по брой домакинства на стартове за световна и европейска купа по ски в Банско.
Но, както всичко на този свят и тези договори не са вечни. Могат да се развалят по ред причини. А още повече че не трябва дори да се мисли за извиване на ръце. Не трябва и да бъде ощетявана и държавата. Какво обаче ще се случи след това? Това е големият въпрос за обектите, които имат и спортно предназначение.
