Естествено става дума за дълговете на ЦСКА, който е основният липсващ в елита на този етап. Ще припомним, че Националната агенция за приходите (НАП) се явява най-големият кредитор на „Професионален футболен клуб ЦСКА“. Това стана ясно от депозирания в търговския регистър списък на приетите предявени вземания на кредиторите към дружеството. ЦСКА виси с 2 127 809 лв. към приходната агенция. Това са пари от невнесени данъци, отделно се дължат над 120 000 лв. за осигуровки, както и над 147 000 лв. за държавни такси. Отделно НАП претендира и за още над 9,2 млн. лв.
На второ място сред приетите от временния синдик вземания се нарежда Мениджърска агенция „Танев“. Тя има претенции за 199 500 лв. След нея е фирма „Алфалинк БГ“ с 80 220 лв. Клубът дължи 76 283 лв. на Александър Тодоров – възнаграждение като член на Управителния съвет на ЦСКА. За капак бившият президент на футболния клуб Александър Томов има да взема 44 017 лв. – това са пари, които той е дал по договори за четири заема на клуба от Борисовата градина.
При преговорите
между БФС и спортното министерство представителите на държавата настояват всички задължения на клубовете, които ще участват в бъдещата лига към НАП и други държавни институции, да бъдат изчистени. Всъщност това е повече от логично, тъй като нито един данъкоплатец не е длъжен да покрива подобни задължения.
Това ще бъде и един от основните критерии за отборите, които ще участват в тази Висша лига.
Въпреки че се обсъжда най- вече вариант да се приеме подобна схема на Висшата лига в Шотландия, проучване на „БА“ сочи, че повечето български футболни специалисти държат да се върне формат с участието на 16 тима. Заради икономическите притеснения на повечето клубове обаче това едва ли ще се случи в самото начало на лигата. Всичко зависи от изработването на критериите и гаранциите, които ще дадат собствениците на клубове. Една от клаузите в бъдещите нормативни документи на лигата задължително ще бъде внасянето на финансова
банкова гаранция
от страна на всеки клуб. Това означава, че в началото на сезона в специална сметка всеки клуб ще има внесени толкова пари, гарантиращи приключването на сезона като издръжка. На първо място с гаранция за изплащането на заплати, данъци и осигуровки.
Другото, върху което ще се наблегне, е материалната база. Изискването за задължително осветление на стадионите е задължително. Има обаче куп други критерии, които трябва да бъдат покрити. А това може да стане единствено в сътрудничество с общините. Събитията около „Лудогорец“ през миналата седмица обаче показват, че понякога комуникациите с общините могат и да бъдат проблемни.
Със сигурност ще трябва да бъде подписан и меморандум от собствениците, който да създаде законова основа за спазването на нормативните документи, касаещи футболния правилник. За да няма абсурди като решението на „Литекс“ да напусне шампионатен мач, което после доведе до сериозни загуби и за елитната група, и за клуба от Ловеч като цяло.
Форматът
На новата Висша лига ще бъде такъв, че отборите, които ще бъдат в „А“ група според спортните си резултати, ще запазят мястото си, а бройката ще бъде попълвана от клубове, които ще получат уайлд кард. От ФИФА са дали зелена светлина за увеличаване на бройката по този начин, като това няма да доведе санкции за родния футбол. Все пак от Международната централа са заявили, че тимовете, които бъдат вкарани в елита, ще бъдат под сериозен мониторинг и могат да бъдат санкционирани, ако не отговарят на определени критерии. Все още няма фиксиран брой на отборите, които да бъдат приети в новия формат.
„Имаме уверението на отговорни фактори от УЕФА, че няма да има санкции, но ще има строг мониторинг за всички отбори, които получат уайлд кард. Ако не отговарят на критериите, могат да получат наказание, като това да не участват в европейските клубни турнири за няколко години. Това обаче не би било голяма драма, ако се случи. Ако колелото вече се е завъртяло и промяната е направена за доброто за футбола ни, тези години ще минат много бързо“, каза заместник изпълнителният директор на БФС Павел Колев. Бившият журналист е двигателят на идеята за нов формат в първенството и с помощта на контактите, които има президентът на централата Борислав Михайлов като член на Изпълкома на УЕФА проекта набира скорост.
„Българският футболен съюз ще създаде критерии за приемане във Висшата лига. Те трябва да са изцяло публични и всеки желаещ да може да кандидатства. След това ще има класиране, с което ще се приемат новите клубове, ако има повече желаещи от местата. Ще се стремим клубовете с най-голяма фенска маса, успехи и т.н. да имат приоритет. Получаването на уайлд кард ще е еднократен акт и ще се случи само в началото. В следващите години няма да има такива добавяния. Ако искаме да създадем Висшата лига през лятото, трябва да действаме. Тя ще се случи, това е неизбежно. Независимо дали ще е сега, или след една година. Управлението на професионалния футбол трябва да се превърне в бизнес, сега е хоби и социална дейност. От този продукт трябва да се изкарват пари“, коментира още Колев на нарочна среща с представителите на медиите, чиято основна цел бе да бъде презентирана Висшата лига за първи път официално.
Друго важно нещо е изваждането на тази лига по администрация 
извън футболния съюз
Най-подходящият вариант в момента е Професионалната лига. Наличието на такъв административен орган, който да организира цялата дейност, ще елиминира всички съмнения за конфликт на интереси. Клубовете ще излъчват представители в управителния съвет и всички отдели на лигата. Самите клубове ще си управляват този процес и ако има някакви проблеми, те ще си ги решават. Всъщност се връщаме на идеята, която десетина години се опитва да лансира Валентин Михов, когато създаде и бе президент на ПФЛ. През всички тези години обаче ръководствата на БФС не искаха да отстъпват управлението на целия футболен процес, което в крайна сметка се върна като бумеранг от проблеми върху управата на централата.
Проблем при създаването на новата структура е намирането на консенсусна фигура, способна да ръководи новата лига. В последно време не само българският футбол страда от липса на квалифицирани кадри на всякакво ниво. А именно липса на подобна фигура може да създаде сериозна драма при реализирането на Висшата лига. Човекът начело на лигата ще трябва да е наясно най-вече с финансирането на начинанието и да умее да привлича спонсори.
Именно спонсорите се налага да бъдат в основата на приликите с моделите от Великобритания за нова лига. В Шотландия, както и в Англия до тази година, първенството във висшите лиги бе с името на голям спонсор.
У нас фирмите, способни на подобен солиден харч, не са никак много. „БА“ научи, че вече са правени сондажи за преговори с един от телекомите, но вероятно от БФС ще се насочат към друга компания за генерално спонсорство. Според анализите на финансисти в момента две от големите вериги супермаркети са водещи по печалби у нас. В международен мащаб едната има сериозно присъствие в италианската Серия „А“, като преди време помогна и на родните волейболисти по време на европейското първенство. Другата е с германски капитали. Дали обаче изобщо ще се стигне до договор с някоя от тези компании, е трудно да се каже. Още повече че футболните хора ще държат на поне тригодишно сътрудничество.
Кирил Александров
