На 5 март 1946 г. в колежа Уестминстър, Фултън, в американския щат Мисури Уинстън Чърчил произнася реч, с която обявява, че Европа е разделена от „желязна завеса“, на изток от която се налага съветската система. Тя е определяна като „квинтесенцията на речите на Чърчил“, като „смела, майсторски написана и пророческа.„Както десет години по-рано, Чърчил предупреди за нарастващата заплаха за Европа от нацистка Германия, така във Фултън той предупреди за опасността от агресията на комунистическия Съветски съюз.
70 години след това предупреждение темата за „Студена война“ отново е актуална. Поради това публикуваме с големи съкращения акцентите от знаменитата реч на великия сър Уинстън.
Нашата върховна задача и дълг са да опазим домовете на обикновените хора от ужасите и нещастията на една нова война.
За да дадем сигурност на тези безброй домове, трябва да ги защитим от две исполински чудовища – войната и тиранията. Една световна организация – ООН, вече е създадена и основната й цел е да предотврати войната. Необходимо е ООН незабавно да пристъпи към създаване на международни въоръжени сили. Аз исках да го видя осъществено след Първата световна война и убедено вярвам, че то може да се осъществи незабавно.
Второто чудовище, което заплашва къщата, дома и обикновените хора, е тиранията. Ние не можем да бъдем слепи за факта, че свободите, на които се радва всеки един гражданин навсякъде из Британската империя, са невалидни в значителен брой страни, някои от които са много могъщи. В тези държави полицейски правителства от различен тип упражняват
непрекъснат и всеобхватен контрол над обикновените хора
Държавната власт там е неограничена и се държи било от диктатори, било от компактни олигархии, които си служат с привилегировани партии и политическа полиция.
Народите от всички страни имат право – а трябва да имат и възможност по конституционен път, чрез свободни и неопорочени избори и при тайно гласуване – да избират или да променят характера и формата на своето управление; че свободата на словото и мисълта трябва да властва; че съдилищата, независими от изпълнителната власт, неповлияни от която и да било партия, трябва да осигуряват изпълнението на законите.
Ако опасностите от войната и тиранията се преодолеят, няма съмнение, че науката и взаимното сътрудничество могат в близките няколко години – или поне в близките няколко десетилетия – да донесат на света такъв разцвет на материалното благосъстояние, който надминава целия досегашен човешки опит.
Строители от всички страни трябва да съградят Храма на мира. Ако той не може да бъде построен, или след като бъде построен, рухне – тогава отново ще се окаже, че всички ние сме неспособни да се учим и ще трябва отново – за трети път, да тръгнем да се доучаваме в школата на една нова война, несравнимо по-сурова от тази, от която току-що излязохме. Върху сияйните криле на науката
може да се върне и тъмното средновековие
и дори каменната ера: онова, което днес може да излее неизмерими материални блага върху човечеството, може да доведе и до пълното му унищожение. Нека не възприемаме курса да оставим събитията да текат свободно, докато стане твърде късно.
Върху сцената, която неотдавна беше осветена от победата на Съюзниците, падна сянка. Никой не знае какво Съветска Русия и нейният Комунистически интернационал възнамеряват да извършат в най-близко бъдеще, нито какви са границите – ако изобщо ги има – на техните стремежи към експанзия и печелене на идеологически последователи. Аз изпитвам силно възхищение и уважение към храбрия руски народ и към моя боен другар маршал Сталин. Във Великобритания – а и не се съмнявам, че също и тук – има дълбока симпатия и доброжелателство към всички народи на Русия и – въпреки многобройните различия и спънки – решимост да се положат всички усилия, за да се постигне трайно приятелство. Ние разбираме, че руснаците имат нужда да бъдат спокойни за западните си граници, като отстраняват всяка възможност за германска агресия. Ние приветстваме Русия на нейното заслужено място сред водещите нации в света. Ние приветстваме нейния флаг сред моретата.
И все пак смятам за свой дълг да изложа пред вас някои факти, свързани със сегашното положение в Европа.
От Щетин на Балтийско море до Триест на Адриатическо една желязна завеса се спусна през континента. Зад тази линия остават всички столици на старите държави от Централна и Източна Европа, Варшава, Берлин, Прага, Виена, Будапеща, Белград, Букурещ и София – всички тези прочути градове се намират вътре в онова, което трябва да нарека „съветската сфера“, и всички те, в една или друга форма, са не само подложени на съветско влияние, но и на много строги – а в много случаи и нарастващи
мерки на контрол от Москва
Комунистическите партии, които бяха много малки във всички тези източноевропейски страни, получиха надмощие и власт, които изобщо не съответстват на тяхната численост, и навсякъде се стремят да постигнат тоталитарен контрол. Почти във всички случаи управляват полицейски правителства и в момента в тези страни няма истинска демокрация. Каквито и изводи да направят от тези факти, сигурно е, че това не е онази
Освободена Европа, за която се сражавахме и която искахме да построим. Тази Европа не съдържа и основните белези на трайния мир. Сигурността на света изисква ново единство на Европа, от която нито една нация не бива да бъде трайно откъсната. Смятам, че това е открита политическа кауза с много голямо значение.
Освен желязната завеса, която пресича Европа, има и други причини за безпокойство. В голям брой страни, далече от руските граници и навсякъде по света, са организирани комунистически пети колони, работещи напълно съгласувано и в абсолютно послушание към директивите, които получават от комунистическия център. Като се изключат Британската общност и Съединените щати, където комунизмът е в детството си, комунистическите партии или петите колони представляват нарастващо предизвикателство и опасност за християнската цивилизация.
От друга страна, аз не приемам идеята, че една нова война е неизбежна, а още по-малко – че е предстояща. Именно понеже съм сигурен, че нашите съдби са още в собствените ни ръце и че
имаме власт да спасим бъдещето
Аз не вярвам, че Съветска Русия желае война. Това, което те желаят, са придобивките от войната и неограничената експанзия на тяхното могъщество и техните учения. Но онова, което днес трябва да обмислим тук, докато има още време, е трайното предотвратяване на войната и установяването на условия на свобода и демокрация във всички страни, колкото е възможно по-бързо. Нашите трудности и опасности няма да изчезнат, ако си затваряме очите пред тях. Те няма да изчезнат и ако просто чакаме да видим какво ще се случи; няма да изчезнат и ако възприемем политика на отстъпки. Това, което е нужно, е уреждане на въпросите, и колкото по-дълго го отлагаме, толкова по-трудно ще бъде и толкова по-големи ще стават опасностите за нас. От наблюденията, които съм имал върху нашите руски приятели и съюзници по време на войната, се убедих, че от всичко най-много ги възхищава силата, а най-голямо презрение изпитват към слабостта, по-специално към военната слабост. Ако западните демокрации са единни и стриктно се придържат към принципите на Хартата на Обединените нации, тяхното влияние за разпространяването на тези принципи ще бъде огромно и никой не ще бъде в състояние да им досажда. Но ако те се разединят или не изпълняват задълженията си съвестно и ако тези изключително важни години бъдат оставени да се изплъзнат, тогава наистина
катастрофата би могла да помете всички ни
Миналия път аз видях, че всичко това ще се случи и предупредих със силен глас моите собствени съотечественици и света, но никой не ми обърна внимание. До 1933 г. и даже до 1935 г. Германия можеше да бъде спасена от ужасната съдба, която я сполетя, и на всички нас щяха да бъдат спестени злините, които Хитлер пусна срещу човечеството. В цялата история никога не е имало война, която е могла толкова лесно да бъде предотвратена чрез навременно действие, колкото тази, която неотдавна опустоши толкова големи райони на земното кълбо. По мое убеждение тази война можеше да бъде предотвратена, без да гръмне един-единствен изстрел и Германия днес щеше да бъде могъща, процъфтяваща и уважавана; но никой не пожела да слуша и всички ние един по един бяхме засмукани в ужасния водовъртеж. Сигурно е, че не трябва да допуснем това да се случи отново. Това може да се осъществи единствено ако днес, в 1946 г., ние постигнем добро разбирателство с Русия по всички въпроси под върховенството на ООН и ако съхраним това добро разбирателство в продължение на много мирни години.