Снощи в Музея на социалистическото изкуство (ул. „Лазар Станчев“ №7) се откри нова експозиция „Образът на вожда“. Тя е част от програма, която представя сюжетно-тематични цикли принцип на изкуството от социалистическия период. Системата от идейно-съдържателни, стилово-пластични принципи и теми е наложена в българското изкуство след установяването на тоталитарното управление. Тя е формулирана още през 30-те години в Съветския съюз под името „социалистически реализъм“. Изкуството става пропаганден инструмент на властта и създава митологеми, най-важната от които е образът на комунистическия вожд. Съществува строга йерархия на жанровете, на върха на която са фигуралните композиции със сюжети от историята и революционните действия на комунистическата партия, социалистическото строителство, индустриализацията и труда във всичките му разновидности. Портретите на комунистическите водачи заемат главно място и осигуряват престиж и политически актив на авторите си. Образът на вожда е обект на култ, на обожествяване, което води до обезличаване на обикновените хора. Превърнат в схема, образът на реалната човешка личност е лишен от индивидуална психологическа характеристика. Вождът има много превъплъщения: „теоретик и идеолог на революцията“, „народен водач и трибун“, „гениален военен стратег“, „държавен и партиен ръководител“. Неговият образ доминира визуалната среда на държавата, обществото и отделната личност.
В изложбата са включени фигурални композиции и портрети на комунистическите лидери Маркс, Енгелс, Ленин, Сталин, Мао Дзедун, Димитър Благоев, Георги Димитров, Вълко Червенков, Тодор Живков, Леонид Брежнев и др.