Рекордно бягане с препятствия
В шампионско темпо, характерно за олимпийската дисциплина бягане с препятствия, напоследък на няколко пъти родните депутати приемат вдъхновено закони за рекордно кратко време. Така стана и с изборните промени. За има-няма час-два бяха приети сума ти изменения. Най-яркото от които – задължителното гласуване.
Този шампионски „набег“ на народните представители кой знае защо напомня на някогашните времена в родното училище. Тогава там се изучаваше „трудово обучение“. Както всичко по онова време, това обучение беше превърнато в нещо като легитимен концлагер за изтезания на дребно. Защото се състоеше главно в стържене с пила на твърди дървета, извиване с допотопни сечива на яка ламарина и други такива „крайно необходими“ за бъдещия социалистически човек познания. Все пак и тогава имаше някаква дървообработваща и металорежеща техника, така че едва ли беше необходимо хлапетата да си трошат ръцете и да си дялкат пръстите. Но най-голямата драма започваше, когато трябваше да се свърши всичко това бързо, защото идвала я училищната, я районната изложба. И тогава другарят по трудово не признаваше никакви възражения. Ама кутията за моливи не можела да се отваря, ама рибарското столче щяло да се разпадне – карай. Цялата продукция се закрепваше някак и заставаше на изложбата.
Да се представим сега
после ще му мислим. Така беше и с прословутото ТНТМ, където се хвърляха и сериозни пари.
Страшен е този принцип – давай да го свършим в шампионско темпо, пък после ще го доизкусуряваме. Всички помним петилетката – за три години. Не се ли получава сега нещо такова с последните ударно приети на първо четене промени в изборните правила. Рекоха депутатите – всички български граждани са длъжни да гласуват. Който не го направи – 50 лева глоба. За една категория нашенци – лишаване за три месеца от социални помощи. По този начин едно свято конституционно право на българина се превърна в задължение. Вместо гражданинът да бъде мотивиран и стимулиран да гласува, го заплашват санкции, ако не го стори. Малко соцказармена е тази работа, нещо като кръводаряването тогава –
доброволно,
под строй!
Дори да приемем императива на тези изменения, остават въпросите. Как ще бъдем санкционирани? По списъците на ГРАО? Които са с твърде съмнителна достоверност. Живея в блок, построен на мястото на някогашни четири къщички. Те били под номера 97, 99, 101,103. Блокът се оказал с два входа. Първият някога го нарекли 97 А, вторият – 103 Б. По едно време, за да намалят кашата, махнали буквите. Но в ГРАО останали и старите, и новите номерации. И сега на изборната секция пише, че в тази училищна стая гласуват живеещите на 103, както и на 103 Б, което е един и същи вход. Та така с ГРАО.
Задължителното гласуване явно включва всички български граждани. И тези в чужбина, и онези с двойно гражданство. Ще бъде ли осигурена възможност на всички да гласуват. Техническа и организационна. Ако все пак не го напряват, как ще бъдат глобени с прословутите 50 лева? Знае ли някой от ГРАО илиоткъдето трябва кой българин на какъв точно адрес живее в чужбина? За да му изпрати призовка за глоба, ако той не гласува? И ако пък не откликне на призовката – по какъв начин ще му я събере тази глоба? Това важи и за много нашенци, които са все още от тази страна на Калотина. Които се водят на някакви адреси в Полски Тръмбеш, Попово или Каспичан, за селата да не говорим, но отдавна живеят из столицата и из големите градове. Без адресна регистрация. Работят без договори, водят се безработни и без доходи.
Как ще им вземат
50-те лева?
И какво се получава? Че на задължително гласуване и на санкции ще подлежим една категория „бунаци“, които се стремим все още да спазваме законите и правилата на държавата. Живеем на адресите, записани в личните ни карти, работим законно с трудови договори и сме лесно откриваеми за санкции, както и уловими за глоби – просто ще ни удържат 50-те лева от заплатите. Такъв закон, приет по шампионски, явно е сегрегационен. И репресивен точно спрямо най-изрядните граждани на страната. Но – толкова от парламента. Нататък да се оправят тези, които ще прилагат този „шампионски“ закон.
Както по сходен начин се получи и с промените в ЗОВС за войската на границата. Да ме прощават законодателите, но и там някак „окопно“ на коляно „опраскаха“ една поправка, която е генерална, но не детайлизира много нужни подробности. И веднага заваляха въпросите. Един от най-важните – войската с оръжие ли ще е на браздата? Защото в закона за МВР оръжието и неговото използване е изрично разписано и регламентирано. И граничните полицаи имат законова база зад гърба си. А военните? Депутатите отупаха доволно ръце – и войската вече пази границата. Толкова. На „онзи въпрос“, за оръжието, от парламента са бодряшки категорични – войникът навсякъде ходи с оръжието си! Хубаво звучи. Макар че едно е да ходиш, друго е да изпълняваш учебна задача на полигона с бойни стрелби, трето е да носиш въоръжен наряд във военното формирование, четвърто – да изпълняваш съвсем нови задачи като
охрана на границата
в мирно време. Никой депутат не се сети да запише в законовите изменения точни и ясни правила за въоръжението на бойците от Българската армия, които се изпращат на браздата, за правата и задълженията им да употребяват оръжие. Защо това е изключително важно? Защото помним какво стана миналата есен, когато граничен полицай спря с изстрел връхлитаща срещу него и колегата му „бойна рота“ от над 30 яки млади мъжаги. Вдигна се вой до небесата, нарекоха човека, изпълнил служебните си задължения „убиец“, а накрая в правно отношение никой не го защити, позовавайки се на закона за МВР и разписаните там права за употреба на оръжие, а махнаха с ръка – ще го разследваме за превишена неизбежна отбрана, ама сигурно ще го оправдаем. Сякаш граничарят се беше сбил на пиянска маса и утрепал опонента си, за да не бъде заклан от него! Какво ще стане сега, ако тръгнат съвместни гранично-войскови патрули, връхлети ги батальон „нещастни човешки същества“ и не се подчини на заповедите им. Ако ги пропуснат, ще бъдат обвинени в неизпълнение на законовите си служебни задължения – да охраняват границата. Ако въпреки предупрежденията се наложи да стрелят – няма ли военнослужещият да попадне под някаква заплаха за законова санкция? Защото и най-елементарният адвокат от разните там „права на човека“, ще попита – на какво законово основание войник, който няма полицейски функции, носи огнестрелно оръжие и стреля с него в мирно време на територия, която е извън военното формирование и учебния полигон? Можеха шампионите законотворци да детайлизират поне малко императива, че и войската ще пази границата. За да знае българският воин, че наистина има държава зад гърба си!
Горчив извор Криви пословици
„Бързата кучка – планина повдига“. „Сговорна дружина – слепи ги ражда“. Тези „модификации“ на народното творчество вървяха като устни апокрифи през 70-те години на миналия век. Бяха на ръба на „приза Златната решетка“, защото визираха „сговорната дружина“ – Политбюро и ЦК на БКП, които все „слепи ги раждаха“ в напъните си на бърза кучка планина да повдигнат.
И днес май с някои законотворения на родните депутати се получава така. Като с измененията на законите, за които говорим тук. Опасното е, че от „криви пословици“ понякога могат да произтекат тежки последици. Като неразборията със задължителното гласуване и санкциите, ако то не бъде осъществено. Ако на тях ще подлежим само ние, редовните, законно работещите и живеещите на постоянните си адреси – ще имаме пълното основание да търсим съдебна отговорност от държавата, щом тя не може да ги приложи спрямо всички. Нали сме равнопоставени български граждани, независимо в коя точка на света се намираме! Така е и с недоизкусурените в закон права на военнослужещите, които сега трябва и границата да пазят. Защото на МВР все не му стигат силите – ни за границата, ни за битовата престъпност, ни за малките населени места. Но нейсе! Дано утре някой не реши да прати „два-три батальона“ и по селата, където бият старците и насилват бабичките. Но поне за оръжието на войниците на браздата да се бяха сетили. Вярно, че то може да бъде регламентирано в наредба, заповед или нещо подобно. Но това е поднормативен акт и не, дай Боже, да се наложи употребата му и да се стигне до спрян с куршум нарушител на браздата, пазителят на тази бразда става юридически уязвим, защото не е законово защитен. Та така с мераците на бързата кучка да повдигне планината. Понякога се получава, че сговорната дружина, дето заседава на жълтите павета ги ражда едни такива…
