Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Търсене
Close this search box.

Драматургът Райко Байчев: Писането е и игра

[post-views]

raiko-baichevВ театър „София“ вече традиционно представят авторите на наградените (и вече поставени) пиеси от конкурса за българска драматургия. След Оля Стоянова и Кирил Буховски, „очи в очи“ публиката поговори с автора на пиесата „Гъдулката гори“ Райко Байчев. Когато печели отличието, е само 22-годишен студент…
„От журито бяхме убедени, че авторът й е на зряла възраст“, си спомня драматургът на театъра Богдана Костуркова. За нея най-ценното в постановката е, че болезнена и до днес тема за отстояването на таланта на човека на изкуството е поднесена с чувство за хумор, в която всеки от нас може да направи асоциации за себе си.  
Райко Байчев посяга към една от най-трудните драматургични форми – моноспектакъла, вдъхновен от работи на Куркински и „Контрабасът“ (в изпълнение на Валентин Ганев в Народния, игран 250 пъти…). „Гъдулката“ написал не като римейк, а като реплика на пиесата на Зюскинд. Харесало му, че много метафорични неща за сложни отношения можеш да кажеш, уж, говорейки за един инструмент… Защото в „Гъдулката“ се открояват образите на няколко типажа балканци.
Според младия автор, най-важното за човека на изкуството е да трупа знания през литературата. Четенето е първичното занимание, не писането, казва той.  Макар днес да имаме постмодерното усещане, че вече всичко е казано, твърди младият автор, който си изкарва хляба с журналистика…
Вече има втора, още незавършена пиеса с двама герои.  Но сам си е критик, когато днес не е проблем нито да публикуваш, нито да чуеш добър отзив във фейсбук… Чувството за срам, като прочетеш текста си след 1-2 г., трябва да ти вдига летвата. Дори Толстой се е отказал от „Война и мир“, припомня Байчев. И не смята, че трябва да се пише на всяка цена. Според него, е по-добре един текст да отлежава, докато авторът прецени, че е готов, отколкото да бере срам, след като недоизпипан, вече е в афиша на театъра. Той самият вече се учи на търпение. И смята, че е добре да  се говори и за провала. Ако не сполучи с втората си пиеса, ще опита пак. 
Авторът има все  още консервативното убеждение и вярва в подземната работа на Музата. Без да има идея как тя идва… Но „Гъдулката“ е написана точно след вдъхновението, получено от „Контрабасът“ и от „Братя Карамазови“. Дали му радостта от литературата и това му помогнало при писането. Не смята, че предварително трябва да знаеш целия сюжет, защото ще отнемеш възможността да играеш, а писането е и игра. В други езици изкуството върви с глагола играя. И аз играя на литература, казва Райко Байчев.

Най-ново

Виж още

Избрани