Ама що ме спряха пред НДК някакви полицаи, па ме държаха и проверяваха? Олеле, репресия! Видна плеймейтка премръзнала, докато чакала проверката. На другия ден цъфна на екраните – рекламно-лъчезарна, да разкаже тегобите си в „нощта на терора“.
И колко още такива като нея заляха с мрънкане полицейските действия, проведени в столицата веднага след атентатите в Брюксел. Не минал и ден – мрънкане и ехидност заради „американския“ сигнал за заплаха на „Цариградско шосе“. Хехе, то било гей история, наш'те ловят терористи. И никой от всички тези не си дава реална сметка, че 22 март 2016-а е като 22 юни 1941-а. Война! А на война някои свободи се ограничават. За да бъде спасен животът и на мрънкащите.
Но те си знаят своето. Задръстила им се София заради строежа на метрото. Ами слез от колата, градски транспорт, колкото искаш. Ама що се харчели пари за това, като важно било онова. У нас всички – разбирачи от всичко. Ама що светели очите на цар Самуил? Що слънцето изгрява от изток, като вече сме запад? Или – що залязва на запад, като някои искат това да става в Москва? Да не дава господ да ни се случи нещо наистина страшно. Защото с това масово мрънкане, щедро разпространявано и от медии, как държава и народ ще пазим?
