Министерството на отбраната и Съюзът на офицерите от резерва „Атлантик” организираха в зала „Тържествена” на Централния военен клуб национална конференция на тема „От каква защита имаме нужда? Ролята на службите за сигурност и обществен ред в противодействието на хибридната война”.
В първата част на конференцията беше дискутирана темата за „Националната политика за противодействие на хибридната война”. Основните доклади бяха изнесени от генерал-майор о. р Съби Събев, бивш военен представител на България в Главната квартира на НАТО и председател на Съюза на офицерите от резерва „Атлантик” и от д-р Георги Шарков, национален координатор по въпросите на киберсигурността и отбраната. Във втората част: „Гражданският сектор и службите за сигурност – възможно ли е взаимодействие в противодействието на хибридната война” основните доклади бяха на доцент д-р Огнян Минчев от катедра „Политология” на Софийския университет и Института за регионални и международни изследвания, и на полковник Валери Рачев, военен експерт и бивш посланик на България в Ирак.
В третата част журналистите Иван Бедров и Калин Манолов, разгледаха темата за „Хибридната война и отражението й в обществото”. Водещи на събитието бяха Пламен Даракчиев и Бойко Станкушев от Министерството на отбраната.
В хибридната война се стига и до използване на криминални организации, има елементи и на кибервойна. С една дума, използват се всички конвенционални и неконвенционални средства за разстройване на икономиката и политическата стабилност на набелязаната държава. Хибридната война е амалгама от всички възможни видове войни. Това е свързано с постигането на политически цели.
Кои са
предпоставките за успеха на хибридната война
В това отношение съществува широк спектър от операции и се използва набор от най-различни средства. Едно от нещата е създаването на неяснота и объркване за същността, източника и целта на заплахата така, че да не може явно да бъде посочен кой е агресорът в конкретния случай. Предпоставка е също така и ако страната се намира в международна изолация. Други варианти са разделението в обществото по някакви причини или пък упадъкът на икономиката, както и липсата на надеждни структури за сигурност, проблеми с етнически или религиозни малцинства.
Според ген. Събев, за да бъде провокирана една хибридна война, е нужно центърът да бъде насочен към населението на държавата, да се внасят бунтове, да се подбужда гражданско неподчинение. За да се образува децентрализация, се финансират партии и организации в чуждата държава, която трябва да бъде атакувана. Организират се и пропагандни кампании, както и подкупи, което води до дестабилизация на набелязаната държава.
Хибридна война имаме, когато една страна е склонна да използва целия набор от средства, с които разполага. В контекста на другите форми на война тя включва елементи от всички типове войни.
Хибридната война се развива в три фази
– подготвителна, активна и заключителна. Подготвителната фаза продължава няколко години, в нея се цели изграждането на идеологическа, политическа и военна база, организирайки максимално всички сили в страната агресор. Активната протича скрито – продължава до година, а заключителната я следва по продължителност и се характеризира с консолидирането на позиции.
Д-р Георги Шарков акцентира върху това, че е наложително да има
нови доктрини в киберсигурността
Налице е потребност от промени в различни посоки, защото в условията на съвременната глобализация се ражда и необходимостта от защита на 360 градуса не само на въоръжените сили, но и на националната сигурност. Това е въпрос, засягащ всяка държава в НАТО – да има обща колективна защита в Алианса и активизиране на чл. 4 и чл. 5.
„България се намира в гореща зона и ние не можем да си позволим да сме слабите в съюзите, в които членуваме. Идеята е с взаимни действия да се придвижим към първите позиции в тези съюзи.
Комбинациите от неизвестни за нас образуват кризи, които бързо могат да ни заразят и да ни разклатят още повече. Много важна роля за всички отговорни държави е съществуването, както на добре работещи структури, така и на НПО, действащи за благото на държавата ни.
Нужно е уверено да се придвижваме в пространството, за да съществува желаната
защита в комплексна среда
каквато често днес се образува, още преди да усетим откъде идва и е сериозен вредител“– каза още д-р Шарков.
Той посочи, че поради съществуващата днес дигитална зависимост, която по-бързо се усилва в сегашния живот на глобализация – следва нуждата от електронно обучение, чрез което да сме подготвени за адекватна реакция.
Според него градивните елементи за киберсигурността и киберотбраната са тези елементи на отбраната и защитата на националната сигурност, чрез които се установява неотложната нужда при извънредни ситуации военните да могат да управляват и предпазват държавата като цяло. От това следва, че се изискват мерки и здрава стратегия за защита от тероризъм и заплахи от хибриден характер.
За създаването на такава
национална система за киберсигурност и устойчивост
е необходима свързаност със законодателни и нормативни промени. Поемането на инициатива от различните органи е най-важният етап в развитието на такъв вид работещ механизъм.
Оперативният технически център у нас на първо място се грижи за инциденти, свързани със системата на държавната администрация. За съжаление е все още с ограничени възможности, необходимо е той да се свърже с други обществени организации и с различните доставчици на интернет.
Вземайки пример от по-развитите държави, излиза, че в световната агенция за национална сигурност има два активни технически центъра, свързани с
наблюдение на нормативната уредба и класифицираните мрежи
Такива трябва да се развият и в нашето Министерство на отбраната, в МВР и ГДБОП – основно разследващи киберпрестъпления, занимаващи се и с превенция. За момента съветът по сигурността отговаря за тези дейности. Към него трябва да функционира и секретариат, който да изпълнява функцията на национален ситуационен център, нужен е и мониторинг център, който да следи за така наречената киберкартина в държавата, която в дадения момент да подскаже за евентуални заплахи и масирани инциденти. Целта е да се идентифицира възможно най-рано заплахата, оттам да последва и междусекторно взаимодействие, също така да се задействат и екипи за бързо реагиране, подчерта д-р Шарков.
