– Г-н Алексиев, у нас на ВМА се гледа като на спасителен пояс при всяка голяма беда в страната. Каква е готовността на екипа ви на фона на атентатите в Брюксел?
– Военномедицинска академия е лечебно заведение с национално значение с подразделенията си в страната и с начина си на организация на работа. Болницата е военна и има своите военни поделения, които работят и са организирани по военен модел. Т.е. разработени са системи за медицинско обслужване на армията ни при извънредни условия, ако възникнат и в мирно, и във военно време. В момента ситуацията в света е нестабилна, има тероризъм и хибридни заплахи. И военномедицинските органи са в готовност за работа в такива условия. Във ВМА има планове за реакция при такива ситуации. Както в мирно, така и във военно време тя ще е елемент от националната система за здравеопазване и един от стълбовете на националната сигурност. За съжаление, ние също имаме своя български опит от атентата в Сарафово. ВМА беше на първа линия, която благодарение на ВВС бързо се намеси на място с екипа си в ликвидирането на последствията. Защото това е военната медицина – бърза реакция, на място, мобилност и работа по световни стандарти. Действията на ВМА са по алгоритъм, по военному.
– Ако у нас се случи атентат от мащаба на този в Брюксел, ВМА има ли капацитет „да го покрие“?
– Във всички случаи в зависимост от мащабите и заплахите ВМА с всички сили и с мобилните си средства ще участва в борбата с последиците от такива катастрофални събития. Военномедицинските органи водят подготовката си както по медицинската специализация, която имат, така и общовойскова подготовка на кадрите във ВМА, особено на екипа на Военномедицинския отряд за бързо реагиране. Има програми с различни варианти на действие, което създава натренираност и готовност за реакция на екипите ни. Това е и нашата специфика и това се очаква от ВМА. Ние сме елемент от националната система за сигурност, съответно за противодействие в областта на здравеопазването.
– Отразиха ли се проблемите със задлъжнялостта на потенциала на ВМА?
– ВМА се развива в реалностите на обществото ни, имаме своите победи и загуби. Но през последните 2 г. ръководството ни се стреми да върне силата, мощта и доверието на обществото в болницата. И то много успешно, защото потокът от пациенти към ВМА расте. Преди години наистина имаше криза с огромни дългове. Но ние все пак успяваме да ги намалим рязко, да направим прозрачно управлението на ВМА и връзките ни с обществото.
– Във ВМА продължават да преминават на медицински преглед за годност кандидатите за професионални войници. Какво е сравнението на здравния статус на бъдещите армейци с кандидатите от предишни години?
– ВМА и конкретно – органите за военно-медицинска експертиза извършват първоначална експертна дейност и оценка на здравето на различни контингенти – от набора на кадрови войници и сержанти, през кандидатите за Военния университет и за бъдещите офицери – курсантите, както и медицинска оценка на цивилни граждани със съответни специалности, които биват наемани в армията като офицери. Така че това е непрекъснат процес и МО заделя средства за него. Защото е осъзната важността на добрия подбор на военнослужещите. Често и самите кандидатстващи не знаят за свои скрити заболявания, а има и хора с недобро поведение и психологически непригодни. Натъкваме се и на злоупотребяващи с психоактивни вещества, които решават да кандидатстват в армията. Чрез военно-медицинската експертиза ВМА поставя бариера пред такива кандидати. А подборът на подходящи физически и психически пригодни за военна служба хора означава, че те ще могат да се вградят в нелесния, тежък и специфичен армейски живот. Затова има особени изисквания към кандидата както психологически, така и физически. От една страна, не всеки става за военнослужещ, а от друга – военнослужещият със своето здраве трябва да гарантира изпълнението на задачите на МО. Срещу специфичния живот в армията трябва да застанат здрави хора. Това е философията на подбора на кадри за БА. Затова са задължителни и ежегодните профилактични прегледи на контингента ни и те не са формални. Не може, естествено, да се очаква до пенсионирането си никой в армията да не се разболява, но е факт, че заболеваемостта в Българската армия е много по-ниска от тази на цивилното население. Това е както заради добрия първоначален подбор, заради медицинския контрол и съответно – заради ранното откриване на заболяванията.
– Все пак, гъстата медицинска цедка показва ли тенденции в здравния статус на младежите-кандидати?
– Категорично, когато имаше наборна служба, наборните комисии правеха почти стопроцентов скрининг на младежите в юношеска възраст. Тогава имахме точни данни за здравния статус на младежите между 16 и 20 г. Сега кандидатстването за редови войници очерjава някакви тенденции, макар че извадката не е представителна, защото е между няколко хиляди човека. Но все пак виждаме някои тенденции между 20 и 30-годишна възраст. Наблюдава се повишаване на заболеваемостта на очите, на слуха. Има обяснение и в голямата работа с компютри, и в слушането на високи децибели. Има и по-честа хипертония в млада възраст. И въпреки, че понякога спорим с кадровиците, които казват че ограничаваме избора, ние държим на високата летва на здравен статус на кандидатите, която споделят всъщност и колегите ни. Но ползата е ясна – в армията да влязат здрави хора. Опасно е, когато кандидати с висока мотивация да служат, се опитват да скрият заболявания. Има райони, в които това е изход за препитание. А мотивацията за военна служба често при кандидати за курсанти във военните училища е изградената семейна традиция, интереса към военната служба, желание да се реализира като военен. Също и заради усещането на сигурността и перспективата в армията. Много семейства с по-нисък статус стимулират децата си, точно заради гаранцията за заплащането от страна на държавата и възможното развитие на децата им. Военнослужещите са добре поставени в обществото контингент. Да, това е и опасна професия, но никъде няма само едното. Що се отнася до военната медицина, тя се развива и в световен мащаб. Въпреки че има и отрицателни тенденции в мотивацията за военна професия в Европа и света. Това се обсъжда на много форуми и в НАТО, и в ЕС. Има отлив на кадри във военната медицина. Ясно е защо – военният лекар е с неизмеримо по-ниски възможности за развитие от цивилните си колеги. Защото военната професия е и ограничение, трябва да се спазват военни закони, устав, дисциплина, каквато не се изисква в цивилната сфера. В армията заплащането на медиците е сигурно, но не в мащабите извън нея. Военният лекар е обвързан със системата на своята армия, той не пътува като цивилния. Затова и в НАТО, и в ЕС се обсъждат стимули, които да задържат военния лекар. Първо, за да ги наемем, а след това да ги задържим в армията. Неудачите по специализацията на военните лекари, които не можеха да го правят по реда за цивилните, също затрудниха това задържане. Сега направихме сериозни постъпки това да се промени. Но има и типично военни специалности, без аналог в цивилната здравна мрежа, като например, специалистите във военната авиационна медицина, морската медицина. И малко хора се ориентират към нея. Усилията са като на колегите от общите специалности, но заплащането не е същото… Смятам, че в това динамично време на заплахи за сигурността военната медицина е много актуална и ще бъде актуална. А няма много признаци, че обстановката ще се нормализира скоро. Ще има нужда от военни лекари и от военномедицинска система. Дано това да са нужди, които ще изграждаме, без да се налага да използваме. Но ние сме длъжни да я направим и я правим. Затова и трябва да се инвестира във военната медицина.
