Стоян Заимов Подпалвачът на Цариград

Превземането на кораба „Радецки” от четата на Христо Ботев бил първият терористичен акт в новата ни история. Има и такава теза. Която може да бъде формално много лесно потвърдена от днешните наръчници за борба с тероризма – отвличане със сила и с оръжие на транспортно средство и поставянето му в разпореждане на терористите за техните цели. Разбира се, на първо място трябва да се има предвид какви са целите. А в случая имаме борба за национално освобождение. Но „Радецки” бледнее пред грандиозния замисъл на младите революционери от Гюргевския комитет. Които решили не какво да е, а просто да запалят столицата на султана – Цариград.

„Лудите глави“ в Гюргево си представяли по младежки нещата така – запален от четири страни, огромният Истанбул се превръща в невиждана клада. Турското правителство е втрещено и безсилно. А в същото време в Стара Загора избухва масово въстание, което донася свободата на българския народ. Как е щял рехавият комитет в Стара Загора да види пламъците в Цариград и да удари камбаната на бунта, не било много ясно. Не било изяснено и колко народ ще се вдигне в Заарата, та да помете турците, защото те едва ли биха хукнали всички да гасят дворците на султана и да оставят раята да прави каквото си иска. Не била довършена подготовката нито организационно, нито като въоръжение, тактика и стратегия. Очаквало се, щом се чуе, че Цариград гори, 

бунтът да избухне

от само себе си. А пък ако в пламъците погине и самият султан – свободата била сигурна. По същество и от днешна гледна точка това си е чист терористичен замисъл и съвременните атентати в Париж и на други места направо бледнеят пред неговите зловещи мащаби. Никой не е дал ясен отговор – в пламъците само османлии ли ще погинат, нали градът е пълен и с българи, гърци, арменци, евреи, араби. За водителя на Гюргевския комитет Стефан Стамболов това няма особено значение – важното е да започне въстанието. 
Като главен изпълнител на замисъла е определен Стоян Заимов. Човек родолюбив, но както го описва по-късно Захарий Стоянов – „негоден пушка да държи“. В тази конспирация за първи път изгрява и звездата на човека с много занаяти, по това време хлебар, Гаврил Груев Хлътев от Копривщица. За да е пълна изненадата за врага, Гаврил сменя самоличността си, като си купува за пет лири от полския емигрант, преследван от руските власти, Антон Бенковски неговия френски паспорт. Името Антон му се струва безлично, той го заменя с героичното Георги и така остава 

завинаги в родната история

 Двамата със Заимов кроят различни планове, отседнали в един цариградски хан. Стигат дори до решителната мисъл, преди да запалят града, да застрелят самия султан Абдул Азис, когато той всеки петък отива на молитва. Дебнат маршрута му от прозореца на хана, но все не намират сгода за покушението. Работата с пожара също се оказва много по-трудна от замислите им. А в същото време в Заарата прибързано развяват байрака, но под него не се нарежда почти никой, освен една малка чета, която търси спасение в Балкана. Така Абдул Азис и Цариград оцеляват.

А Стоян Заимов и новоизпеченият Георги Бенковски се завръщат в Гюргево. За да станат апостоли на Априлското въстание. След като амбициозният Стамболов определя за себе си родното Търново като Първи революционен окръг, на Заимов е възложена подготовката и избухването на въстанието в Трети Врачански революционен окръг. Близо шест месеца Заимов подготвя въстание. Дори е ушито знаме, скрито под керемидите на Хеджикръстеняковата къща, където си остава чак до Освобождението. Във Враца има силен турски гарнизон, а и реално

въстание не избухва

Връзките между комитетите не съществуват. На Оборище Волов и Бенковски всъщност събират делегати не от цялата страна, а само от своя Четвърти революционен окръг, обхващащ реално днешната Пазарджишка област. 

Когато вестта за въстаналата на юг рая достига до Враца, гарнизонът е вдигнат по тревога, а от цялата област са събрани черкези и башибозуци, които участват и в потерите, преследващи Ботевата чета. Враца остава глуха и няма при преминаването на четата. За да се спаси от бесилото, Стоян Заимов се опитва да се измъкне по пътя към Оряхово, както твърди Захарий Стоянов, преоблечен в женски дрехи. Твърде позната ситуация, същата, като със Стамболов, който, казват, се спасил от Търново преоблечен като ханъма. И Стамболов, и Заимов по-късно отричат женските премени и твърдят, че са се дегизирали като овчари.
Докато Стамболов успява да мине Дунава, Заимов е заловен още край Враца. Осъден е на обесване, но присъдата е заменена с 

доживотна каторга

в крепостта „Сен Жан д, Акр“. Преминалите през нея разказват, че е по-зловещо място и от Диарбекир. Освободителната война донася и амнистия за всички поборници. Така Заимов се завръща в освободеното отечество.    

Той е роден на 12 август 1853 г. в село Рупките, Чирпанско. Завършва педагогически курс в Пловдив и е учител в българското мъжко училище в Хасково. Там участва в местния революционен комитет. Помага на Атанас Узунов при подготовката на покушението над хасковския чорбаджия хаджи Ставри Примо. От днешна гледна точка това си е пак чист тероризъм. Заловен е и осъден на заточение в Диарбекир. Успява да избяга и стига до Румъния, където се свързва с Любен Каравелов и Христо Ботев, а след това става член на Гюргевския комитет. 

След Освобождението

завършва Педагогическия институт в Москва и учителства в различни градове. През 1895 г. става за три години член на постоянния учебен комитет към Министерството на народното просвещение. Съставя учебници и методически ръководства. Основава сп. „Училищен преглед“ . Директор е на Народната библиотека в София (1903 – 1908). Наред със Захари Стоянов полага основата на българската модерна мемоарна традиция, като написва голяма книга със спомени „Миналото”.

Умира в Плевен на 9 септември 1932 г.