Световноизвестният режисьор Уго де Ана гостува за трети път в Софийската опера със своя постановка – „Норма“ от Винченцо Белини. Считаната за връх в стила белканто, творбата се поставя рядко дори на големи сцени поради сложната за изпълнение музика. Плаши и традицията от големи изпълнителки – Джудита Паста, Малибранд, Калас, Кабайе, Гена Димитрова.
Софийската публика ще види 6 представления – от днес до понеделник, освен това на 31 март, 1 и 3 април. Последното представление от 16 ч., е посветено на 75-ата годишнина от рождението на Гена Димитрова. Тя дебютира в „Норма“ в театъра в Руан през 1982 г., пяла е тази партия в София, Неапол, Мелбърн, Ню Йорк, Париж, Хюстън. В сегашната, втора на софийска сцена постановка, публиката ще чуе три изпълнителки на друидската жрица – Габриела Георгиева, Радостина Николаева и Цветана Бандаловска. Двама са интерпретаторите на Полионе – Мартин Илиев и Даниел Дамянов. Като Адалджиза ще се превъплътят Даниела Дякова, Оана Андра, Олга Михайлова-Динова. Ролята на върховния жрец Оровезо си поделят Светозар Рангелов, Петър Бучков и Юлиан Константинов. Диригенти са Григор Паликаров и Жорж Димитров.
Уго де Ана е режисьор, сценограф и художник на костюмите. Негови асистенти са Филипо Тонон, Вера Белева и Кристина Ачети. Художественото осветление е на Валерио Алфиери. Уго де Ана поставя „Норма“ в София след Токио, Верона, Анкона, Рио де Жанейро и Буенос Айрес. Софийската постановка, копродукция с „Арена ди Верона“, пренася импозантния декор от града на Ромео и Жулиета. По-малката сцена в първия ни оперен театър предполага по-близък контакт на изпълнителите с публиката. Режисьорът акцентира повече върху работата с певците, за да изгради по-убедително образите в психологически план.
„В по-малкия театър действието е по-натуралистично, по-опростено, каквито са и движенията. Акцентът е върху характера и психологията на персонажите. Работи се с три различни характера, всеки от които е важен. Едно нещо е разказът в самото заглавие, друго е реалната история, трето е традицията. Коя е Норма и кои са останалите герои. Музиката заема също важно място в цялото…“