След кончината на великия Кройф се изписа и изговори какво ли не. Естествено, трудно може да се добавят щрихи, ала ще се опитам да преразкажа последната визита на Кройф у нас.
На осми юни 1999 година великият треньор и играч кацна в София, за да уважи последния мач в националния тим на Христо Стоичков. Предстоеше ден по-късно квалификация за европейското първенство в Белгия и Холандия, като съперник на родните национали бе тимът на Англия, воден от друга легенда – Кевин Кийгън.
Тогава беше безвремие. Сякаш и в държавата, и в родния футбол. След финалите на световното първенство във Франция тимът бе променен и поверен на Димитър Димитров – Херо. Въпреки че не загубихме и двата мача с англичаните в тази кампания отборът не се класира. Имаше и напрежение между Стоичков и останалите. Да се върнем обаче към Кройф.
За неговата визита тогава се грижеше един отличен футболен журналист Камен Тотев, лека му пръст. Невероятен ерудит и шегаджия, който се опитваше непрекъснато да обясни на Кройф, че абсурдите и хаосът, които вижда непрекъснато, са просто веселата част на балканския манталитет. Хаос ли? Да, тогава на стадион „Българска армия“ беше пълна какафония. Никакъв ред, препълнени трибуни, объркана охрана. Ложата беше препълнена със знайни и незнайни дебеловрати и комично костюмирани лица от авангарда на прехода. Естествено, чиновниците в БФС бяха раздали пропуски за три ложи и бутаницата бе невероятна. И там някъде си пробиват път Камен и Кройф. А всеки, който го съзря, дърпаше холандеца, чуваха се и подхвърляния от сорта:„Ей, добре че взе Ицо да ти направи Барселоната“… Там някъде бях и аз. В навалицата изведнъж се изправих пред идола на милиони футболни запалянковци по целия свят. Камен ме представи като млад колега, аз смънках нещо, докато няколко ръце се опитваха да се доберат до Кройф. Той се усмихна, каза ми нещо стандартно като успех момче, а вместо да изрецитирам въпросчетата дето цяла нощ си ги съчинявах, онемях. Просто извадих пропуска си за мача и поисках автограф. Като последния пъпчив хлапак… После тълпата ги отнесе.
След това свалиха Кройф на пистата, където с Димитър Пенев поздравиха Стоичков и фотографите направиха своите исторически снимки.
За моето поколение Кройф е част от първите спомени за мачове на световни футболни финали. Мнозина като мен са зърнали лика на Кройф върху екрана на онова невероятно чудо на техниката – цветен телевизор. През 1974-а в повечето случаи някой вуйчо беше купил телевизор от „Кореком“ на някоя вуйна с пясъчните долари от Либия. И цялата махала се събираше да гледа мачове. При вуйната. А онзи финал в Мюнхен срещу ФРГ беше невероятен. Какъвто бе и футболистът Кройф.
Всъщност холандецът имаше сблъсъци с българи няколко пъти. С „Аякс“ срещу ЦСКА (още старите запалянковци говорят за епичните двубои между него и Димитър Пенев), срещу „Левски“ с „Барселона“ (скоро напомнихме за историческата победа на „сините“ с 5:4 пред 70 000 зрители на „Васил Левски“), с капитанската лента на Холандия срещу нашите национали – пак на онова световно първенство. Като треньор с „Барселона“ в полуфиналите за КНК с ЦСКА, когато си хареса Стоичков. Да не забравяме, че за година съотборник на Кройф във „Фейенорд“ беше Андрей Желязков. Затова ще завърша, като цитирам две велики български футболни личности.
„Още пазя фланелката с №14, която Йохан ми подари след мача с Холандия на Световните финали в ГФР. Тогава загубихме с 1:4, холандците просто ни разпиляха. След края обаче Йохан дойде при мен и каза: респект и поиска да си разменим фланелките. Величието на такъв човек се усеща и без да говори. Не само футболът, а светът загуби уникален човек. Йохан беше един от символите на ХХ век. Той беше истинското олицетворение на тоталния футбол. Философията на Кройф за любимата игра властва вече четири десетилетия. В този смисъл той далеч изпревари епохата си“, сподели Христо Бонев за „Марица“.
„Научих доста неща от Йохан, защото той беше магьосник на терена. Кройф бе пример и за джентълменство. Но едно от най-хубавите му качества беше скромността му. Не познаваше грандоманията, тя му беше чужда. Във „Фейнорд“ всяка седмица имахме по двама дежурни футболисти, които да помагат на домакина за изнасянето на топката и подреждането на конусите на терена. Когато Йохан дойде при нас, си мислехме, че той няма да се занимава с тези неща. Та Кройф беше звезда, и то от световна класа. Но още след първите дни Йохан сам пожела да го запишем сред дежурните. Не можехме да повярваме, че подрежда конусите преди началото на тренировката.
Направихме много силен сезон. Не са един и два случаите, когато аз съм му асистирал за гол и обратно. Йохан се разбираше с нас, както се казва, и със затворени очи. Да, той беше пушач. Страстен пушач още тогава. На него единствено му беше позволено да пуши в тоалетната на съблекалнята.Знаете ли какво правеше преди мачовете? Вадеше кутията с цигари, взимаше запалката и отиваше в тоалетната. Дърпаше си десетина пъти, а после ни извеждаше с капитанската лента на терена към победите“, пък разказа пред „Блиц“ Андрей Желязков.
Отиде си учителят, за да остане завинаги неговата философия чрез учениците. Като Гуардиола…
