„В служба на злото“ е третият криминален роман на Джоан Роулинг след „Зовът на кукувицата“ и „Копринената буба“, написан под псевдонима Робърт Галбрейт и посветен на практиката на частния детектив Корморан Страйк и неговата помощничка Робин Елакот. Книгата очаквано съчетава нов криминален случай с разкритие на неизяснени досега подробности от биографиите на героите и също така очаквано разработва и мотива за неосъзнатата промяна в личните им отношения. И все пак, тази предвидимост в развитието на сюжета ни най-малко не намалява удоволствието от романа, който отново демонстрира умението на писателката да създава както увлекателна, изпълнена с множество обрати фабула, така и психологически убедителни портрети на персонажите си. Темата за мотивацията, начините на мислене и действие на сериен убиец, около която се разгръща книгата, се оказва особено подходяща основа за поредния експеримент на Роулинг чрез развлекателния криминален жанр да допринесе за изследване на природата на злото и неговото присъствие в света.
Като спомен от миналото на Корморан Страйк, то нахлува в кантората му, когато Робин отваря изпратен до нея колет, за да намери вътре отрязан женски крак. В традицията на английския криминален роман още в началото Страйк набелязва възможния извършител сред тесен кръг, обвързани с него заподозрени. За разлика обаче от напълно умозрителните техники на Еркюл Поаро той се впуска в преследването му с действената решителност на американските частни детективи. Това пътуване из цялата страна на свой ред се разгръща като психологическо пътешествие, прибавящо нови детайли към тъмния свят на тримата заподозрени, но и мрачни нюанси към привидно спокойния свят на останалите персонажи. В крайна сметка блестящо хрумване помага на детектива да стигне до успешно и напълно неочаквано разрешение на случая. Не само интригуващата криминална нишка обаче, а и психологическото вглеждане в темата за злото е сред основните достойнства на книгата. Злото е навсякъде наоколо – е едно от посланията на Роулинг. То е не само в напълно осакатения душевен свят на насилника, но и в безразличието към страданието, непрестанно пораждащо нови затворени кръгове на насилие и страдание. И уютът на ежедневието, амбициите и успехът се оказват твърде слаба преграда пред него.
Гергана Попова