Header

Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Търсене
Close this search box.

Дебатът за новата глобална стратегия на ЕС

[post-views]
Дебатът за новата глобална  стратегия на ЕС

PETIO PETEV
Д-р Петьо Петев (вляво) Таня Михайлова и Антонио Мисироли по време на дискусията

Терористичните атаки в сърцето на Европа поставиха на изпитание европейските ценности като демокрация, правов ред, междукултурна толерантност. Наблюдава се засилване на вътрешните разломи в европейските общества, радикализиране на европейското политическо пространство и подем на националистическите формации в Европейския съюз. Това заяви директорът на Дипломатическия институт към министъра на външните работи г-жа Таня Михайлова, при откриването на дискусията „Глобална стратегия за Общата външна политика и политика на сигурност на ЕС: към по-сигурна Европа“, проведена в Дома на Европа в София. Тя отбеляза, че преустановяването на действието на Шенген, макар и временно, подкопава фундамента на цялостната европейска интеграционна конструкция, свободата на придвижване и вътрешния интегритет в ЕС. Според нея, в съюза никога досега не е стоял така остро въпросът за солидарността при вземане на решения в сферата на външната политика и сигурността. Липсата на адекватен общоевропейски подход за справяне с бежанския и нелегалния миграционен проблем фрагментира европейското обществено политическо пространство и геополитическите условия. Точно на този фон Европейският съюз се нуждае от качествено нов документ в областта на външната политика и сигурността, който да замени изживялата времето си Европейска стратегия за сигурност от 2003 г. 
Новата стратегия трябва да отговори на предизвикателствата на динамично променящата се глобална среда за сигурност за следващите 10 години, посочи Михайлова. По думите й приемането на нова глобална стратегия на ЕС в сферата на външната политика и сигурността би трябвало да се възприема като елемент от избистрянето на новите стратегически приоритети, свързаността на ЕС с външния свят и да допринесе за укрепване на позициите му на значим фактор в системата на международните отношения. Дискусията беше организирана от Дипломатическия институт и Института на ЕС за изследване на сигурността, с директор д-р Антонио Мисироли. Новата стратегия ще бъде предложена за приемане през юни т. г. от Съвета на ЕС.

DEBAT
Какво още трябва да бъде включено в глобалната стратегия за европейска сигурност? Отговаряйки на този въпрос, д-р Петьо Петев, директор на дирекция „НАТО и регионална сигурност“ в МВнР, каза, че драматичните промени в геостратегическата среда, които настъпиха през последните години, преимуществено трябва да получат подробна оценка, за да разберем къде сме днес. Според него ситуацията сега е критична заради разнообразието от предизвикателства пред европейската сигурност. Той подчерта, че запазването на ЕС е най-голямото ни изпитание. 
Хоризонталните заплахи 
налагат усилия за постигане на много по-голяма сигурност за вътрешните и външните граници. Детайлният подход на Европейската комисия не е бил никога толкова важен, както е в момента, посочи д-р Петев. Ако се вземат предвид заплахите за сигурността на ЕС, България е стриктно убедена, че глобалната стратегия за сигурност трябва да обърне внимание на ключовите въпроси, свързани с миграцията и със сигурността на енергийните източници. Ние смятаме, каза той, че тези два въпроса са еднакво важни за всички държави членки. 
Д-р Антонио Мисироли най-напред каза, че дискусията в София е едно от 40-те такива събития, които се провеждат в ЕС. Той поясни, че целта на дискусиите е да се чуе 
мнението на всички страни членки 
за това върху какво трябва наблегне новата стратегия. В процеса на обсъждане участва и Европейският парламент. Ползват се и становищата на министрите от ЕС, както и на външни и вътрешни експерти. Ще се вземат под внимание и студентски разработки.
В ЕС има високо чувство за несигурност в момента, затова е важно стратегията да е работеща, да доведе до конкретни действия и дабъде възприета от всички граждани на общността. Тя трябва да изясни преди всичко общите интереси и да бъде инструмент за защитата им. Да бъде отворена за промени, защото 
ЕС не трябва 
да се изолира 

от външния свят, но в същото време трябва да бъде добре защитен и ценностите му да не бъдат подлагани на изпитание. Правилата на действие вътре в ЕС и взаимоотношенията с външния свят трябва да бъдат ясни. ЕС трябва да развива и партньорската си мрежа. Пет са основните приоритета в стратегията и те включват отбрана, трансатлантическа солидарност, борба с тероризма и киберсигурност, система за управление на  бежанските и мигрантските потоци, енергийна сигурност. На ЕС му е необходим вътрешен имунитет, за да издържа на шоковите вълни и да гарантира на гражданите си сигурност и благоденствие, подчерта Мисироли.
Проф. д-р Пламен Пантев от СУ „СВ. Климент Охридски“ отбеляза, че за България новата стратегия е много адекватна по отношение на развитие на международните събития и на ситуацията в региона. Страната ни е жизнено заинтересована от доброто формулиране и прилагането на стратегията.
Според проф. Пантев една от най-важните цели на стратегията е 
да се хвърли мост 
между общата външна политика и отбранителните политики на отделните държави членки.
Проф. д-р Динко Динков от УНСС постави въпроса за необходимостта от връщане към основополагащите идеи на Европейския съюз. Той смята, че днешните проблеми до голяма степен се дължат на недостатъчното осмисляне на същността на ЕС като особен вариант на обществено развитие и на уникален интеграционен модел. Той допълни, че ЕС все още не притежава качествата на съюз за сигурност. Проф. Динков обърна внимание и на острата необходимост от осмисляне на реалностите в съвременния свят. 
Директорът на Института за икономика и международни отношения Любомир Кючуков изтъкна, че глобализацията не само 
отваря обществата 
но и в някои случаи ги затваря. Тогава сигурността се търси на ниво по-ниско от държавното. Поражда се несигурност и предпоставки за агресия и тероризъм. Според него разломите не са толкова между държавите, колкото вътре в тях, на етническо-религиозна основа. Освен това в ЕС се появи и сепаратистки проблем, наречен „бунтът на богатите“ от страна на някои по-заможни провинции като Каталуния, Северна Италия, Фландрия и Шотландия, които не искаха да плащат цената на кризата. Глобализира се и неравенството. Сега главният въпрос е как да живеем заедно.
Доц. д-р Огнян Минчев, председател на УС на Института за регионални и международни изследвания, постави въпроса за дефинирането на 
дилемата 

URSULA PALASH
Уршула Палаш, старши политически съветник в отдел ,,Стратегическо планиране“ на Европейската служба за външна дейност

за сигурността 
в ЕС. Дилемите на сигурността в Европа, според него, започват около 2005 г., когато е налице едно възродено и яростно геополитическо  съперничество. В този процес няма общи ценности, а има съперничество на ценности и стратегии, и визии за бъдещето. В него защитните сили на Европа се оказват недостатъчни поради дълбоко възприетия вече от поколения наред пацифизъм. Свободата и сигурността си имат цена, подчерта доц. Минчев и Европа трябва да е готова да я плати. Той е убеден, че Европа трябва да изгради своя обща структура за сигурност, своя антитерористична мрежа. 
В обобщението си Уршула Палаш от Европейската служба за външна дейност отбеляза, че според участниците в дискусията това, което се прави в Европа, е недостатъчно и преценката им за работата на Европейската комисия е доста строга. Стратегията, според нея, е опит да се промени подходът към дипломацията на ЕС.

Logo_of_Ministry_of_Defense_of_Bulgaria.svg

Михаил Григоров

Най-ново

Единична публикация

Избрани