Header

Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Header
Търсене
Close this search box.

Изкуство като обезболяващо

[post-views]
[post-views]
Favicon_File

Лъчезар Лозанов

luchezar_lozanovЧовек, уморен след работа, си сяда вкъщи на спокойствие и отморява. Залепяйки се пред телевизора, с филм или песен от екрана – за релаксирането около маса не говорим. И се появява репликата: нека има щастлив край, да не ме натоварва – приказки под форма на екшън, любовно-сълзливи истории, сладникава естрада или физкултура за слуха и тялото под чалга ритъм. Няма лошо, ако е моментно отпускане и не оставим релаксацията да се срасне и пришие към душата ни. Да ослепеем за това, което се случва край нас. Често чувам: ааа, това ме натоварва. Имам проблеми вкъщи, в работата, отгоре на всичко – и чужди драми. Не! Филмът е много сериозен…
Болезнено е да добавяме чуждите болки към своите. Пиесите, книгите, филмите, които идват от високите етажи на сложния смисъл – изискват усилие, напрежение, повторно връщане и осмисляне. Немалко театрални постановки днес предлагат многопластов и неудобен прочит на ценностите: „Джина и Фидел“, „Ливщайн“,„Бел ами“, Литературната класика и авангард – също. И радостен факт – все повече нерелаксирали зрители и читатели предпочитат да ги боли, но да не вземат обезболяващо изкуство. Защото е като наркотик – към него се привиква и престава да помага. А после?

Facebook
Twitter
LinkedIn
Email
Telegram

СВЪРЗАНИ НОВИНИ

 

За да получавате всички новини за Българската армия, изтеглете мобилното приложение ARMYMEDIABG от тук

Най-ново

Единична публикация

Избрани