Атлантическият клуб в България с президент д-р Соломон Паси организира вчера в х-л „Шератон“ лекция на новия посланик на САЩ в България Н. Пр. Ерик Рубин. По този повод съвместно с Министерството на транспорта и информационните технологии и съобщенията и Български пощи АКБ валидира пощенско филателно издание по повод 25 години от основаването на Атлантическия клуб. Лекцията премина при огромен интерес от страна на политици, държавници, народни представители, посланици, дипломати, представители на академичните среди и журналисти.
Посланик Ерик Рубин е дипломат с огромен опит, който е заемал отговорни дипломатически постове в Държавния департамент на САЩ и на няколко континента. Ползва се с високо доверие. Към България изпитва подчертано добри чувства. Освен това посланик Рубин има и журналистически опит в „Ню Йорк Таймс“. Говори 5 езика, между които китайски и руски. Изразява се чудесно и на български.
Искаме да знаете, че Америка стои зад вас, българи. За избора, който сте направили и който следвате – да сте част от Европа и от трансатлантическата солидарност, за да се радвате на спокойно бъдеще за вас и вашите деца, и за техните деца. Това заяви в началото на лекцията си посланик Ерик Рубин.
Ние ще се постараем да помогнем на България, която като пълноправен член на Европейския съюз ще може да продължи да се наслаждава на своите привилегии, както и като член на НАТО, каза посланикът. Ние сме тук като ваши приятели. Загрижени сме за вашата сигурност и безопасност, и няма да ви изоставим
допълни той.
Рубин подчерта, че цяла България е променена изключително много. Между България и САЩ връзките са задълбочени.
България понася много кризи, които оказват влияние върху цяла Европа. Това е отделяното на Крим от Украйна, ужасният конфликт в Сирия и миграционните въпроси, които засягат всяка европейска държава. Наред с това са и заплахите пред сигурността в Европа. България е изправена пред всички предизвикателства.
По думите му Америка ще продължи да защитава ценностите и Европа като един цял мирен и спокоен континент, и ще помага на своите съюзници по всички възможни начини.
„Искаме да ви кажем, че България разполага със силен приятел. САЩ винаги ще бъдат ваш ключов партньор, когато се изправяте пред предизвикателство, независимо дали проблемът идва от изток, или от юг. Дали е свързан с миграцията, с тероризма или с нещо друго“ – допълни Рубин.
За да могат САЩ и България да работят ефективно премиерът Борисов и държавният секретар Джон Кери са основали още няколко работни групи. САЩ като член на НАТО са длъжни да оказват подкрепа в най-източните граници на Алианса, а това е България, каза Рубин. Американската „Инициатива за сигурност в Европа“ е разширила дейността си през последните години с повече от 400 процента. Американските военни работят рамо до рамо с Българската армия
и провеждат важни учения. Работят заедно в Афганистан и имат няколко мисии в Ирак. Ние работим рамо до рамо, за да можем да се учим един от друг, отбеляза посланикът. Провеждали сме и сухопътни, и въздушни операции. САЩ предоставят 7 милиона долара за ново военно оборудване и обучение на български военни. В момента се обсъждат и въпроси на инфраструктурата на четири места, където да има бази за обучение на български военни.
Брутният вътрешен продукт на България е нараснал. Чуждестранните инвестиции са се увеличили с 23 процента в сравнение с 2015 г. и от 2009 г. насам те са вече €1 млрд. и 600 млн.
Безработицата намалява. Американските инвестиции също ще се увеличат.
Енергийните пазари стават все по-разнообразни. Търсят се нетрадиционни източници за доставка на енергоносители. От Азербайджан към България ще се изгражда нов газопровод. Ще се промени инфраструктурата на региона.
Енергийната сигурност е част от стратегическия диалог между България и САЩ.
Между двете страни има многобройни програми за обмен на специалисти от най-различни области на живота като бизнес, култура, журналистика, технологии. Посланик Рубин заяви, че докато е тук, ще направи всичко възможно за свободата, просперитета и сигурността на България.
Целта е Марс
Лейтенант Николай Калайджиев служи в 16-а транспортна авиогрупа към 24-а авиобаза на българските ВВС. От седем месеца е лейтенант и с гордост служи на Република България. Съпругата му Ива Калайджиева наскоро е завършила право и в момента е стажант-юрист. С двамата разговаряме накратко след лекцията на посланик Рубин в х-л“Шератон“– Господин лейтенант, откъде тръгна мечтата за Космоса? Има ли връзка с това, че станахте летец?
– Авиацията е пряко свързана с космонавтиката. Реалният повод за това да искам да стана космонавт, е, че уменията и способностите, които имам с летателните апарати, искам да ги прехвърля към космическите. – Откога се интересувате от Космоса, от летене, от самолети? Обикновено за повечето Ви колеги това е детска мечта.
– Съвсем отскоро. Може би от година и половина. Не ми е детска мечта. При мен не е така. Аз реших да кандидатствам пет месеца преди срока в Долна Митрополия. Кандидатствах, приеха ме, завърших и сега работя. – Как дойде идеята да се обадите на д-р Соломон Паси и да му кажете, че искате да ставате космонавт?
– Първоначално идеята дойде от командира на ВВС генерал-майор Румен Радев. С него заедно работим. Благодарение на него се свързахме със Соломон Паси и вече действаме реално. Имаме основата, знаем пътя, по който трябва да вървим. И придвижваме нещата напред. – Каква е целта?
– Целта е Марс. Проектът на НАСА, Европейската космическа агенция, Руската академия на науките и един холандски милиардер. Целта е Марс, защото организмът ми работи добре при много големи натоварвания при много специфична среда. Целта ми е Марс, защото е трудно и знам, че мога да успея. – Кой помага?
– Нямам думи да кажа, колко много ми помагат ген. Радев и моят командир полковник Пейчо Пейчев. Помагат ми за всичко, свързано с мен, те ме познават. Помага ми много и д-р Соломон Паси.
Питам съпругата: – Госпожо Калайджиева, как се отнасяте към това Николай да лети до Марс и обратно?
– Аз го подкрепям във всичко и смятам, че така трябва да е при нормалните съпружески взаимоотношения. – Идвала ли Ви е идеята да се занимавате с космическо право?
– Да, бих направила докторат по космическо право в чужбина, но още не е дошъл моментът.