Със стари к…ревати не се прави нов бардак. Нали? Изхабени са и много скърцат. Ама много.
Общо взето, същото е положението в българския футбол. Във вторник се проведе една помпозно обявена среща за възраждането на родния шампионат. За някакъв рестарт.
Мнозина съзряха в срещата едничката цел да бъде прикрепен ЦСКА към елитния футбол. Оказа се, че само министър Кралев е вдигнал ръце и пледира да се намери компромис, за да се върне клубът от Борисовата градина в „А“ група.
Другите обаче броят дълговете. Всъщност са бистрили форми за лицензиране. Казват, че в момента, в който е обявена като задължителна гаранция от милион и половина лева, повечето от участниците в дискусията са разглеждали сериозно власинките по мокета на пода. Задълго. След това вероятно са спрели да слушат и са реели блуждаещ поглед към Витоша. Явно от срещата единственото хубаво е била гледката, разкриваща се от 15-ия етаж на столичен хотел.
Очевидно всичко опира до пари. До разпределяне, раздаване и най-вече до усвояването на средства. Така са свикнали. Повече от две десетилетия. Липсата на пари обаче убива. На първо време желанието.
Дори страхотните идеи на холандския специалист, нает да изработи нов формат на първенството, не будят сериозно любопитство. Просто защото всички мислят за финикийски знаци.
А кой ще прави футбол? Напоследък било модерно феновете да се заемат с това действие. Нали футболът бил за тях…
