Имаше такъв филм-„Ничия земя“. По сценарий на босненския режисьор Данис Танасович с „Оскар“ през 2001-а за най-добър чуждоезичен филм. Сега, наживо, можем да го видим като спектакъл в Народния театър под режисурата на Стоян Радев.
Между две фронтови линии, в окоп на ничия земя, войната от 90-е години, началото на прекрояването на Югославия, среща босненец и двама босненски сърби в изпълнение на Валери Йорданов, Филип Аврамов и Йосиф Шамли. Под героя на Шамли, тежко ранен преди това, е поставена „скачаща мина“. И така тръгва историята в пиесата, в която животът (или смъртта) на единия герой е буквално свързан с този на другите.
Сблъсъкът е между разрухата около тези млади мъже и човещината, която изгражда мостове и ражда искриците надежда, че може въвлечените, не по тяхна воля, в тази месомелачка, да намерят пътеката към другия – с различен Бог. Оказва се, че светът е малък и общото минало, спомени, обичаи, изрази и дори познанства от мирния живот са повече от това, което разделя тримата герои във войнишкия им живот, белязан от пунктира на фронтовата линия. Защото тази война не е „тяхна“.
В камерната зала на Народния театър като под микроскоп зрителите най-добре виждат отчаяните инстинкти, които смразяващият дъх на войната отключва у човека. Той в делничния, в мирния си живот живее с приятелства, любови и разочарования, които обаче не убиват смъртоносно. В тишината на окопа между два картечни откоса висят без отговор въпросите кой и в името на какво изправя един срещу друг хора на една земя, на един народ. Затова спектакълът, макар да е „военен“, не е само за мъже. Оказва се, че и в края на цивилизования ХХ век светът може да се върне към варварството. И това се случва в ХХІ…
Актьорите изиграват спектакъла на един дъх, с явно пристрастие към темата за безсмислието на войната. А зрителите, които ще отидат на театър, ще видят на мониторите от двете страни на сцената, част от отговорите за смисъла на тяхната саможертва, които героите не дочакват. „Всеки е герой по време на война. Самият факт, че си там, е героизъм“ казва Танасович, който е видял първите гранати над Сараево. Силен спектакъл от един силен за Народния театър сезон.