Каймак-Чаланъ е аналогът на Шипка в Първата световна война
Каймак-Чалан е най-високият връх на Нидже планина – от 2525 до 2503 м., намира се на границата между днешните Република Гърция и Република Македония. Епопеята на Каймак-Чалан започва от 16 август 1916 г., когато там се качват 6000 български воини, и продължава до 5 октомври 1916 г., когато по-малко от 800 от тях слизат от върха. В продължение на 47 дни срещу две сръбски дивизии Дунавска и Дринска, защитниците на Каймак-Чалан от 11-и пехотен Сливенски полк заедно с дружини от 33-и Свищовски полк, 43-и, 46-и, 56-и и 58-и пехотен полк отстояват позициите на върха. Същинските сражения за отбраната започват от 11 септември 1916 г., като в някои от дните по този връх са изстрелвани от 30 000 до 50 000 снаряда. Много пъти противникът е смятал, че живи хора в тези канари не може да са останали и са тръгвали в атака, след което българските войници са излизали от изкопаните в скалите окопи и са отблъсквали врага в атака „на нож“. Защитата на Каймак-Чалан струва на сръбската армия около 5000 убити и още толкова ранени.
Родината е живо същество, а не нещо абстрактно. Родината сме всички ние, както и паметта за тези, които са били преди нас… Подобни думи прозвучаха на кулминацията на патронния празник и 104-ата годишнина на Военната академия „Г. С. Раковски“ на 14 април, при представянето на книгата „Каймак-Чаланъ“ на Красимир Узунов. Книгата представиха началникът на отбраната генерал-лейтенант Константин Попов, Военната академия и комитет „100 години Каймакчаланска епопея“.
Оригинални документи, релации, дневници, спомени, архивни фотографии възкресяват емоционалния спомен за сраженията на връх Каймак-Чалан сто години по-късно. Много вълнение имаше и в зала „Тържествена“ на академията, в присъствието на президента и върховен главнокомандващ на Въоръжените сили Росен Плевнелиев, председателя на Народното събрание Цецка Цачева, министъра на отбраната Николай Ненчев, Симеон Сакскобургготски, цар на българите в периода 1943 – 1946 и министър-председател в периода 2001 – 2005 г., висши военни, представители на местната власт, на академичната общественост, на десетки наследници на каймакчаланци…
„Представянето на книгата „Каймак-Чаланъ“ е малка част от закъснялото извинение, което ние като народ дължим пред паметта на мъртвите и живите герои на България“, каза президентът и върховен главнокомандващ Росен Плевнелиев. „Каймак-Чаланъ е само частица, епизод, от голямата епопея на народа ни в годините на Първата световна война. Тази книга е дълбок поклон пред паметта на хилядите, които останаха завинаги на Бигла, на Червена стена, на Завоя на Черна, при Дойран, Тутракан, Кубадин“, подчерта държавният глава.
Ние сме в дълг пред целокупна България
смята проф. Пламен Павлов от Великотърновския университет, който е рецензент на книгата „Каймак-Чаланъ“ „Какво е Каймак-Чалан? Покрай десетилетията на мълчание, нихилизъм, отказ от национални ценности, страх да не ни вземат за реваншисти, шовинисти, националисти, ние днес смятаме, че това е връх, на границата между Република Гърция и Република Македония, който е далеч от България. Но за тези момчета – войници, сержанти, офицери – това е връх, който е в самата България. Това е аналогът на Шипка в Първата световна война“, заключава той.
По думите на генерал-лейтенант Константин Попов – тази книга е не само за историята. „Тази книга е за нас. Тази книга задава въпроси и търси отговори: Искаме ли ние, наследниците на онези герои, описани в книгата, да бъдем като тях? Да бъдем силни духом, да уважаваме институциите? Да имаме същите правила на живот? Да имаме национален идеал? Да имаме победоносна Българска армия? И моят категоричен отговор е – да!“, казва началникът на отбраната генерал-лейтенант Константин Попов.
За няколко месеца, книгата събуди интерес в Сливен и неговите околности, Свищовско, Пловдивско и много други краища на България. На представянето й във Военната академия, както в цялата страна, идват наследници на героите от Каймакчалан. До момента Агенция и Радио „Фокус“ са издирили
повече от 800 фамилии, които имат
връзка с героите
от Каймак-Чалан
Обажданията продължават. „Споменът за Каймак-Чалан 100 години по-късно накара стотици български фамилии да търсят корените си, да преровят семейни албуми, да изчетат забравени и отдавна смятани за ненужни писма и така да докажат, че паметта на България е жива. Защото нашата национална памет е съвкупност от родовите ни памети“, казва авторът на книгата Красимир Узунов. „Каймак-Чалан всъщност е другото име на Кенали, Чеган, Арменохор, Лерин, Завоя на Черна, Дойран, Добрич, Тутракан, Кубадин… и много други места на българската слава. Всяко едно от тези имена няма как да се отдели от останалите, защото силата ни се корени в духа и единството; защото са дело на един и същ народ, воден от една обща идея, и от един неистов стремеж за свобода и обединение“, допълва той.
Денка Кацарска
