Няколко резервни секунди „са ни дадени“, за да спасим живот в атмосфера с разреден кислород
Малко хора знаят, че популярният певец Коцето-Калки, любимец и от спектакъла на Военния театър „Секс, наркотици, рокендрол“, е влизал в барокамерата на ВМА и така е „качил“ експериментално 5000 м хималайска височина.
Всъщност новината, че от май военните ни пилоти започват обучение в хипобарната камера на ВМА, е отдавна чакана. И в големия комплекс на болницата съвсем като на живо ще се изпитват реакциите им при трудните условия на липса на кислород. Така ще се изпълнят и нормативите, заложени в Споразумението ни с НАТО. Освен военните пилоти, на тренинг в хипобарната камера ще се обучават и курсантите от факултет „Авиационен“ на НВУ „В. Левски“.
Докато прекосяваме „карето“ на ВМА на път към хипобарокамерата с екипа на Центъра по военномедицинска експертиза, авиационна и морска медицина, д-р Деанна Александрова ни обяснява подробности как в барокамерата се
имитира намаляване на налягането
и какви са признаците на хипоксията, когато мозъкът ти огладнява за кислород. Това може да е пагубно, ако не се вземат мерки, обяснява тя. А този фактор може да има последици и във времето. Най-рано се засягат функциите на кората на главния мозък, т.е.всичко, което човекът може да прави – да говори, да движи ръцете си, за което не се и замисляме в нормална ситуация и условия. В първия момент при липса на кислород хората не са достатъчно критични, получават еуфория, кратко опиянение, следва депресирането, забавянето на реакциите, не се преценява обстановката и не се вземат правилните решения. Ако си представим всичко това в условията на полет на военен самолет, а и на граждански, може да е критично.
Д-р Камен Ненов, ординатор в центъра, ни допълва знанието за хипобарната камера, която симулира издигане от височина нула до 20 000 м.ц и представя типичното състояние на атмосферата на съответната височина и липсата на кислород. Тя симулира изкачване и спускане, задържане на съответната височина, както и скоростта на падане със скоростта на земното притегляне,
когато става страшно
Парашутистите го изпитват реално в първите секунди при скачането с парашут, когато падат със скоростта на земното притегляне. „И тях ще тренираме в барокамерата“, казва д-р Ненов. А тук ще тренират и пилоти на щурмова авиация, на учебна, на транспортни самолети и вертолети.
На определена височина човешкият организъм има резервно време за оцеляване – няколко секунди за действие, ако на голяма височина приборите откажат, а съзнанието все още ще работи. При настъпване на хипоксия човек може да загине. Хипобаровата камера показва промените в човешкия организъм на дадена височина. В нея ви „качват“ на 7500 м, махат се кислородните маски и се вдишва атмосферният въздух, беден на кислород. Задачите на пилотите в този момент са няколко, едната е да разпознават цветове, защото хипоксията нарушава цветното зрение. Дават им се аритметични задачи и започват да допускат грешки, защото мозъкът не работи със своя капацитет. И за да избегнат тези грешки, трябва да поставят отново маската, да вдишат кислород и „да снижат“ самолета. При военни действия, например, може системата, която подава кислород, да е поразена. Тогава пилотът трябва да овладее ситуацията буквално за секундите, които са му дадени.
За да е всичко по-ясно за неспециалисти като нас, инженерът на барокамерата Георги Адамов влиза в нея с костюма за височинни полети, с който се противодейства на намаленото външно налягане. На високото в организма по всички физични закони има разтворени газове, които нямат противодействие, образуват мехурчета в кръвта и рискът от газова емболия е голям. А в костюма „маркучи“ са свързани към системата на самолета. И в зависимост от височината се подава газ, костюмът стяга тялото и механично създава налягане. Инж. Адамов демонстрира как става тренингът, а лекарският екип отвън следи на мониторите, а и
през прозорчетата
на камерата
състоянието на пилота. Компютрите засичат жизнените му показатели.
На тренинга авиаторът се явява с личното си оборудване и с личния си шлем, за да е обучен как да действа при съответни ситуации. До 7500 м пилотът е само с работното си облекло и с личния си шлем, чрез който осъществява радиовръзка с екипа извън барокамерата.
Началникът на отдел „Авиационна медицина“ полковник д-р Христо Илиев ни обяснява, че има и вариант за аварийно спускане. Жълтият кран се издърпва, ако спре ток, откаже радиовръзка, при прилошаване а трениращият или при друго, както се казва, ЧП. Едно такова изпитание продължава около 40 мин., но не трябва да превишава час, като на височина 7600 м се остава 10 мин.
Имаме потенциал от авиационни лекари
Един голям проблем пред нашия Център вече е решим и решен. Защото направихме първите стъпки към експлоатация на едно старо съоръжение по нов начин. Няколко години хипобарната барокамера (която осигурява понижено налягане, за разлика от хипербарните лечебни камери) беше в ремонт. Тя е закупена през 1960 г. от несъществуващ днес украински завод. Но нашите инженери и учени доказаха, че технически съоръжението е годно за експлоатация. И ние преосмисихме приложението на хипобарния комплекс по отношение на летателния състав на армията ни. В миналото той беше използван за оценка на физически качества, т.е. на селекция на хора за авиационен персонал. За времето си то е свършило работа, но съоръжението не е диагностична апаратура, а симулатор на условия при летателна дейност и по-точно-при промяна на барометричното налягане на височина, което променя парциалното налягане на кислорода.
С такъв симулатор демонстрираме въздействието на хипоксията върху човешкия организъм, какви адаптационни процеси настъпват до един момент и какви биха възникнали, ако не се вземат мерки след намаляването на количеството кислород във вдишания въздух. Така изпълняваме и част от стандартизационните споразумения на България с НАТО по отношение на авиомедицинския тренинг на медицинския персонал. Отчитат се и други съществени влияния на авиационната околна среда върху организма като претоварвания, предизвикани от радиални ускорения, пространствена дезориентация, катапултни системи.
По отношение на претоварванията в бъдеще ще се решава чрез използване на съвременни симулатори, които да отговарят и на съвременните изтребители. Много малко страни в света имат шанса да притежават такива човешки центрофуги, създаващи подобни ускорения и претоварвания. И затова изходът е да използваме съюзни центрове с развит такъв вид авиомедицински тренинг.
Новост в процеса на обучение е свързана с това, че в самата барокамера ще има пилот или член на летателен екип, който ще бъде инструктор. Такива инструктори вече преминаха при нас теоретични и практически курсове, като са запознати с идеята, техниката и алгоритъма на провеждане на това обучение. Те ще учат колегите си пилоти, както инструкторът обучава курсанта в самолета.
След няколко сериозни авиационни произшествия в гражданската авиация, свързани с въздействие на хипоксията върху летателния състав и пътниците, в много страни вече гражданските авиационни администрации се връщат към обучение и на цивилни пилоти за въздействието на хипоксията. Използват се и възможностите на военните авиомедицински центрове с хипобарни камери за обучение и на пилоти, и на стюардеси за противодействие на хипоксията.
Като спазваме всички правила и изготвяме норми и инструкции, доказваме, че имаме потенциал от авиационни лекари. А има вече млади лекари, които искат да изучават авиационна медицина. Бихме, разбира се, желали да има нова барокамера, нова центрофуга, но това са тежки инвестиции за страна като нашата. Но един международен обмен би позволил да имаме още специалисти по авиационна медицина. В НАТО имат авиомедицински център с всички симулатори, както и в Турция, Германия, Франция, Швеция и от м.г. собствена центрофуга има и Полша – все държави с голям потенциал и авиации.
