Бъдещи лейтенанти на стаж в Стационарната КИС
Имаме хора дълбоко под земята и високо в планината, това прави работата ни по-специфична. С тези думи командирът на Стационарната комуникационна и информационна система (Стационарната КИС) полковник Васил Събински се обърна към групата курсанти, дошли на войскови стаж в София. Младите хора, на които след три месеца
предстои да станат офицери
посетиха Комуникационно-информационния център (КИЦ) на Стационарната КИС. Бъдещите лейтенанти от 5-и курс на специалността „Военни КИС“ се запознаха с работата на високотехнологичните мрежи, апаратури и съоръжения на центъра и системата като цяло.
Стационарната КИС оперира в десетки райони на територията на цялата страна. Полковник Събински запозна курсантите със структурата, отделните звена, функциите и задачите на системата, която всъщност е един голям телекомуникационен оператор.
Повече от 80 на сто от нашите военнослужещи изпълняват задълженията си на 24-часово дежурство, заяви полковник Събински. Това налага всеки ден да се изпълняват превози на смените по десетки маршрути. По такъв начин Стационарната КИС, освен всичко друго е и структура, съпоставима с голяма транспортна фирма. Затова казваме, че имаме постоянно нужда и от автобуси, от различна транспортна техника, изтъкна командирът на Стационарната КИС.
Той напомни, че миналата година на войскови стаж бяха дошли и виетнамски курсанти, обучаващи се в Националния военен университет. „Те питаха дали можем да установим връзка с Виетнам. Можем,
благодарение
на сателитните комуникации
Това е основен вид комуникация днес“, сподели полковник Събински. В разговор с курсантите и техните преподаватели командирът на Стационарната КИС посочи, че при предстоящото обновление на техниката на системата, някои апаратури може да бъдат предоставени на НВУ за обучение на курсантите.
В отговор на въпрос за бъдещото развитие на Стационарната КИС той изтъкна, че „Странджа“ е ключовият проект, чието развитие вече е в ход, като се цели високоскоростен обмен на данни. Според него до края на годината някои от основните комуникационни възли ще бъдат свързани, за да се предоставят повече и по-висококачествени услуги на армейските потребители. Това означава, че скоростите на комуникациите ще се вдигнат, ще се подобри качеството на видеоконферециите, на обмена на електронни съобщения и на чатовете.
Гледаме да сме
в крак с новостите
за да се експлоатират такива високи технологии, са ни нужни високоподготвени специалисти, допълни полковник Събински. И препоръча на курсантите повече хъс в учението, за да имат успешна професионална реализация.
„За тях е най-важно е да изучат това, което имат сега като учебни материали. Да станат добри инженери, специалисти, да получат основата, върху която ще градят след това офицерската си кариера“, каза за в. „Българска армия“ полковник Събински. Основният начин на подготовка за офицерите е самоподготовката и тя ще им даде възможност да се развиват в посока, която на тях им доставя удоволствие и за тях лично е важна, допълни той.
„Старото правило, че всеки ефрейтор трябва да носи генералския жезъл в раницата си, важи и днес. То не изключва възможността на всеки един от тях да стане генерал. Пожелавам им го. Всеки добре реализирал се офицер, свързочник, комуникационно-информационен специалист, има такава възможност, изтъкна полковник Събински.
Очакванията на бъдещите офицери
Курсант-старшина Лора Ралева:
По време на стажа се надявам да успеем да видим самото изграждане на комуникация между отделните комуникацонно-информационни възли. Според мен това са много ценни неща, тъй като във Велико Търново (в НВУ – б. р.), няма как да видим самия процес на изграждането на тази комуникация.
Къде искам да служа ли? Все още съм в процес на обмисляне. Една седмица преди производството се разбират местата. При нас разпределението става чрез класиране по успех и отделни характеристики, които също се включват в самото разпределение. Всичко това се обобщава и така се образува класирането. И ако сте по-напред в позициите, имате право да избирате. Смятам, че комуникациите са основата на бъдещето. И са нещото, с което искам да се занимавам.
Курсант-старшина Николай Марков:
В обучението си имам направление, което ми е най-интересно. Привърженик съм на информационната сигурност като цяло, на това как се извършва криптирането на информацията, декриптирането и като цяло – кодираната информация. Бих искал именно с това да се занимавам и по-нататък като офицер. Надявам се да осъществя това мое желание.
Избрах военната професия, при това свързана с КИС, защото според мен това е една от най-нашумелите специалности, които определят бъдещето като цяло – дали военни, дали цивилни – новите технологии.
Що се отнася до криптирането и декриптирането, има неписан закон, че в тази област всяко нещо, създадено от човека, може да се разбие и да му се вземе паролата. Или да се добави. Просто зависи кога ще се намери тази вратичка, така да се изразя. Няма непробиваема система. Всяка система има някаква слабост. Въпросът е за колко време ще се открие тази слабост.
Нещата в комуникационно-информационната област се развиват и изменят. Преди са използвали така наречените „ключове“, които са били с дадена дължина. В момента се стараят да са много по-големи, с много по-голяма сложност. И се полагат максимални усилия за подобряване на сигурността на информацията. Но тази сложност не ме плаши. Всяко нещо не е сложно, стига да го разбираш. Това е моята теория. Готов съм да се впусна в това предизвикателство. В момента все още обмислям къде желая да служа, но най-вероятно ще е примерно в министерството, в София.
Курсант-старшина Теодор Тодоров:
От стажа най-много ме интересуват неща, свързани със структурата на Стационарната КИС, с принципа на работа, с това как по-точно се работи, на какво се набляга повече и какви системи главно се използват. Получаваме малко по-задълбочен поглед върху самата визия на Стационарната КИС.
Като цяло развитието в самата КИС на Българската армия е важно за мен, за мога да се развия професионално. Не съм наблягал на точно определена длъжност или място, където искам да бъда назначен. Просто нека да е позиция, която ще помогне за по-успешното ми бъдещо развитие.
Мястото на човека в КИС е в управлението на техниката. Реално военнослужещият да може да борави и да работи спокойно с нея, да може да изпълнява поставените задачи и цели. Като баланс между човешки потенциал и техника трябва да се залага на по-квалифицираните кадри, на по-новата техника, за да може да се развива една стабилна КИС като цяло.
