Рече ли българинът да празнува – стихия е. Така си спретнахме Великден – три в едно. Първо обявихме Възкресението с „Тих бял Дунав“ и със заря, та патриарх Неофит трябваше да изчака да стихне пукотевицата, за да произнесе „Христос Возкресе“.
После, докато в храмовете течеше Второ Възкресение, в Панагюрище юнаците вече гърмяха, а вечерта в небето пак блестеше заря – за загиналите априлци. Само дето Първата пушка пукна в Копривщица чак на другия ден, но нейсе! А по софийските улици се завихри червенознаменен поход. С него станахме единствените православни, заедно с Русия, които на връх Великден правят манифестация. Сякаш тя не можеше на този свят ден да ни се размине. Както и честванията на Априлското въстание в Панагюрище да бъдат отложени, както предложи църквата. Така или иначе, на 2 май на Оборище винаги има поклонение. Макар че баш на 2 май на Оборище нищо не се е случило – нито по стар, нито по нов стил. А АПРИЛСКОТО въстание е избухнало на 20 АПРИЛ. Като обобщение на този ден дойде и показаният по БНТ филм „Полицаят от Сен Тропе“. Той пък на какво е посветен – на Възкресение, на Априлското въстание ли, на пролетарския празник ли? Май на всичко, дето си го правим по нашенски.
