Боян Радев, колекционер: 
Горд съм с това, което притежавам от големия художник Васил Бараков, над 30 картини. Той е голяма личност. Общувал съм повече с хора, физически силни, които по-малко говорят. Сега такива хора повече говорят, а по-малко могат да се борят. Над 30 г. бях плътно до Васил Бараков, купувах негови картини и ги съхранявах добре.
Ненапразно „тройката“ от художници се казва Бараците. Златю Бояджиев и Давид Перец го оценяваха като патриархална личност, лидер на тримата. Добър и умерен човек. В живота си се бореше само с едно – със зелената боя, с която рисуваше. Сам си правеше боите. Не е купувал готови. И досега не е оценен както трябва. Както и Златю, и Перец, както и много други художници-личности пред статива. Защото като застанеш пред един статив, заставаш пред един противник. И трябва да го победиш и да направиш нещо, с което да си над него.
Васил Бараков беше от хората – скромни, но ярки, силни и благородни. Радваше се на картините и трудно ги продаваше. Не му се даваха и не искаше да се разделя с тях.
Днес гледам към класиката, към истинските неща, защото нямам житейско време да чакам младите да станат добри художници. И съм общ работник в изкуството, както и в живота си. Затова станах голяма личност в спорта, а смятам – и в колекционерството.
Аз като спортист-борец в ЦСКА бях ефрейтор, после ме разжалваха до редови за „добро поведение“. Уважавам армията, там в първите години се създадох като спортна кариера. Артелчикът ми беше личен приятел и ме бяха зачислили към него да ме храни, както прецени, а през 1961-63-а г. яденето беше малко кът. Когато се уволнявах, исках да остана в спортния клуб на армията, а бях втори в света и световен шампион. Полк. Дуков, шефът на спортния клуб на ЦСКА, ми предложи да съм старши сержант, а като стана олимпийски шампион, да ме произведат офицер. Е, благодарих му и отидох в МВР като офицер и 40 г. бях в службите. И така, според мен, армията загуби един истински воин.
