Катуница-Гърмен-Раднево
Конфликтът в Раднево не е междуетнически. Когато се случи такова напрежение, то се случва с хора, които нямат отношение към конфликта. Така вътрешният министър Румяна Бъчварова коментира избухналото напрежение в Раднево. Там се стигна до сблъсъци между протестиращи и полиция, след като на 2 май трима младежи бяха пребити, а единият едва оцеля, намушкан с нож.
Драмата започва по наглед дребен повод. Отнето предимство на пътя. По правилата на поредното беззаконие, вместо недоволните да извикат Пътна полиция, те директно налитат на бой. Четирима срещу трима. Пак по правилата на безнаказаното беззаконие от ромската махала като организирана десантна част пристига мощно подкрепление. Което се разправя безмилостно с дръзналите да засекат с колата си техни събратя.
Окървавеният сблъсък навръх Великден, вдигна на крак мало и голямо в Раднево. Към ромската махала пое мирна демонстрация, която искаше с възгласи спиране на тормоза, на който хората в града са подложени от свои мургави събратя. Както казват гражданите – не от всички, но от една група, начело на която стои неуловим от закона тартор. Много пъти арестуван, разследван, стигал дори до съд. Но така и не опознал прелестите на затворническата килия. Този път надминал себе си чрез почти смъртоносното раняване с нож на българско момче. Прокуратурата внезапно прояви будна активност и настоя пред съда четиримата биячи да останат постоянно в ареста, като им повдигна и тежки, но реални обвинения. Това обаче не спря бунта на радневци, които дори поискаха изселването на ромите от града им. С напълно законния аргумент – нито една къща в махалата не е законна. Което значи – не се плащат местни данъци и такси, ток, вода. Но се живее в града, поддържан чрез парите, събирани от законопослушните граждани.
Драмата в Раднево, в своето развитие с пристигналите „подкрепления“ от рокери и футболни агитки, вече банално, но пак зловещо, ни връща към Катуница от 2011 г. и към Гърмен от миналата година. В Катуница народното недоволство изби, след като близки на прословутия Цар Киро – ромския тартор Кирил Рашков прегазиха и убиха човек на пътя. Протестите се насочиха към палатите на ромския „цар“, но не защото бяха етнически, а защото на хората там им беше писнало да живеят по някакви закони на беззаконието, в които този „цар“ е все недосегаем. Още през 1997 г. няколко акции на тогавашната НСБОП вкарваха по за няколко дни Киро в ареста, но той след това излизаше от съда „целият в бяло“ „Царица“ Костадинка и цялата й рода висеше пред съдебните зали, където се гледаха мерките за неотклонение и живописно кълнеше всички журналисти с най-черни прокоби. Докато за пореден път „царят“ излизаше ухилен, а тогавашният шеф на НСБОП Кирил Радев се чудеше какво да каже, без да спомене нечия майка. В цялата държава пък веселяшки безотговорно се говореше за отровните питиета на същия този „цар“ Киро, сякаш незаконното производство на „ментета“ беше напълно нормално. Докато богатството се превърна в безнаказано беззаконие. Което нямаше как да не доведе до най-страшното – човешки жертви.
Без ясно изразен тартор, същите драми се разиграха и в Гърмен. Където пак се оказа, че цялата махала е построена незаконно, а бившият кмет Ахмед Башев я е населявал с пришълци, за да гласуват поредния му мандат. Но тези „хранени хора“ на този кмет, опитали веднъж сладостта на безнаказаното беззаконие, решиха, че владеят цялата територия. И се стигна не до превиване, а до счупване на пръчката на хорското търпение.
Вярно е, че и на трите места часове след конфликтите се появяват едни твърде добре организирани групи, които излъчват мощ и принуждават самонадеяните до скоро биячи и скандалджии да се барикадират в махалата си и да размахват от там брадви, вили и мотики, скрити зад щитовете и каските на жандармерията. Но и в трите случая първо избухва гражданско недоволство. Което показва, че търпимостта, каквато и чиято да е тя, има предели. Ответът на удара с удар не е решение, защото може да породи и ескалира нови конфликти. Значи трябва да се намеси законът. Къде е? И в трите случая се пробужда чак след „гръмотевицата“ на народните протести. И така оставя усещането, че безнаказаното беззаконие, властвало по тези места дълго време, сякаш трябва да ескалира болезнено силно, чак до нечия смърт, за да бъде спряно, макар и късно.
Защо пак бият Паниковски?
„Бият Паниковски!“ Това е традиционният възглас на един от героите на романа „Златният телец“ Шура Балаганов при всяка поредна ситуация, в която неговият събрат от екипажа на „Антилопа“ се оказва в нелепа ситуация, при която след поредната му кражба яде пердах. Това толкова е омръзнало на „Капитана“ Бендер, че той приема тревогата на Шура с отегчения въпрос – „Вече?“
Оказва се, че и у нас май тази психологическа ситуация се налага в случаи като Катуница, Гърмен, Раднево. Във формулировката – агитки и рокери бият ромите. Но това не е генезисът на тревожната истина. Споровете дали конфликтите са етнически, са излишни. И в трите случая едва ли имаме мирно работещи на полето роми, нападнати от футболни агитки, само защото са с по-тъмен цвят на кожата. И в трите случая имаме прекалена наглост от едната страна, известно от коя. Но тя не се основава на етнос, а на дълго търпяно от отговорните за реда власти безнаказано беззаконие. И винаги протестите започват като мирни и граждански, не срещу ромите, а срещу хора, живеещи реално извън закона. Дори само фактът, че къщите във въпросните махали са абсолютно незаконни, вече говори за допуснато и търпяно беззаконие. В Гърмен се оказа, че то е било с благословията на един бивш кмет. Именно на човека, който трябва пръв да се грижи за законността в общината. И когато ножът опря до кокъла и се стигна до разрушаване на незаконните постройки, както е по закон, изби драмата с „нещастните, останали без покрив хора“. Вярно, някои останаха без къщи. Но замислиха ли се за тази не особено ведра перспектива, когато са струпвали незаконните тухли и керемиди и съответно – не са плащали данъци за тях?
В Раднево изби същият проблем. Цяла незаконна махала! Кметът, който първоначално застана начело на гражданските протести, след това „смъкна гарда“ – никой да не си мисли, че утре в махалата влизат булдозерите. Значи – беззаконието продължава! А то ражда усещането за безнаказаност, а от там – за недосегаемост. Пътят до ножа, забит в нечие тяло, вече е твърде кратък! Турците имат една мъдра приказка – „Каквото за всички, това и за гол Хасан“. Защо не я прилагат местните управници, местните и централни власти, отговорни за спазване на закона? Ама нямало управия с тези хора. Дори в столицата в градския транспорт, контрольорите връхлитат като лъвове върху някой средностатистически гражданин, ако случайно билетчето му е смачкано. Но подминават мургавите масовки, шумно завладели седалките за майки с деца и инвалиди. На забележките отвръщат еднотипно – с цигани не можем да се разправяме. И какво се оказва? Че у нас търпимостта към „Паниковски“ е огромна. В романа на Илф и Петров го бият яко още докато мъкне току-що задигнатата гъска. У нас отговорните за реда и закона чакат той да погуби нечий живот, за да се „разлютят“. Поне докато стихнат протестите. На принципа на Яворовото „Когато гръм удари, как ехото заглъхва“. И така – докога? Катуница, Гърмен, Раднево. Кой е следващият град, където пак ще бият Паниковски? И със сигурност – ще има защо.
