Има дни, които остават паметни за военните формирования, и дори могат да се нарекат исторически за тях. В такъв за командосите от 68-а бригада „Специални сили” се превърна 17 май. В този ден през седмицата на летище „Чешнегирово” те направиха първите скокове с американските парашути МС-6, получени по програмата FMF(Foreign military financing). За ментова е най-съвременният парашут с кръгъл купол за бойно използване, заяви командирът на бригадата бригаден генерал Явор Матеев. От транспортния самолет С-27 J „Спартан” скокове извършиха и парашутисти от ВВС и ВМС.
Към 10,30 ч. на 17 май грохотът на пристигащите автомобили наруши тишината на закритото военно летище „Чешнегирово”. По добре отработен начин материалната част бе бързо разтоварена. Парашутите бяха подредени в редици и зад тях застанаха военнослужещите. Започна предскоковата подготовка…
Подполковник Божидар Бойков като ръководител на парашутните скокове запозна участниците с особеностите на плаца за приземяване, за да могат те да придобият възможно най-цялостна картина от него, макар че от въздуха препятствията изглеждат по-различно. Указа една от основните посоки и направлението на вятъра. Всичко това се прави, за да имат парашутистите максимална информация за това, с което те могат да се сблъскат на мястото за приземяване.
Дежурният лекар майор Николай Гешев предупреди за евентуални опасности в тревната площ. Негово задължение е да следи за здравословното състояние на парашутистите и кой кога е минал през авиолекарска комисия и има годност за извършване на скокове.
Назначеният за дежурен парашутен инструктор подполковник Георги Мянков припомни някои принципни положения във връзка с действията на парашутиста в машината и във въздуха след напускането й, както и при самото приземяване. Отбеляза и конструктивните особености на парашут МС-6. Например, той има седалищен колан, с който парашутистът се чувства по-удобно във въздуха. Но от височина 400 метра времето е твърде кратко за опити за сядане на колана, а тази позиция не е правилната за приземяване. Друго, при самото управление на парашута, за разлика от предния модел, е, че МС-6 може да се движи назад, но тази корекция трябва да става само при избягване на някакво препятствие на земята. А при определянето на хората при скачането те се подреждат по килограми, по-тежките скачат по-напред. Това се прави, защото всички други условия са еднакви, но теглото на парашутиста играе съществена роля по отношение на скоростта на снижаване.
За да започнат парашутните скокове, е необходимо скоростта на вятъра да бъде до определена граница. А в този ден вятърът като че ли нямаше намерение да утихва. Часовете на очакване течаха бавно и вече се предполагаше, че скоковете могат да се отложат за следващия ден. Чак в 14,00 ч. метеоролозите от ВВС, с които се поддържаше непрекъсната връзка, съобщиха, че вятърът ще намали скоростта си към 15,00 ч. Скоро на хоризонта се появи и С-27 J „Спартан”…
Своите първи парашутни скокове направиха полковник Николай Лясковски – началник на сектор в Командването на ВВС, и лейтенант Милен Караганчев – командир на взвод в 68-а бригада. Полетът до земята е перфектно удоволствие, каза полковникът. Това е със сигурност най-лудото нещо, което съм правил. Страх имаше, но не и паника. Приземяването бе меко и очаквам следващия си скок, въодушевен възкликна лейтенантът…
А защо 17 май може да бъде наречен по-специален и дори исторически за Специалните. Защото те получиха предишните си парашути – германските RS-4-4Т с принудително отваряне и с SOC-TW-7 (тип „Летящо крило”) през май 2005 г. И оттогава досега очакваха новите, които пристигнаха и вече използват.
