Русия съзнава, че не може да ни предложи конкурентна оферта на тази, която предлагат НАТО и ЕС. Нещо повече, кремълските стратези изобщо не мислят, че трябва да се конкурират за България със Запада. Според тях, ние им принадлежим по дефолт, по история, по наследство, по обвързаност. Ние сме „изконна“ сфера на руското влияние.
Ако за Кремъл е допустимо западните политици да бъдат обгрижвани, ухажвани и буквално купени с щедри подаръци, България трябва да бъде купена със собствените и ресурси и да бъде заставена, ако трябва зорлем да заобича Кремъл. Брат, но по-малък, близък, но неравноправен.
От тук и препоръката на Баранов, която се изпълнява в момента като цел на руската външна политика – страната ни да се дестабилизира отвътре, за да се превърнем във „фалирала държава“, в несъстоял се член на ЕС и НАТО и от там веднъж дестабилизирани и разединени, да ни завладеят „евтино“.
Технологията е проста – нагнетяване на националистическата истерия и ескалация на неудовлетворението на българските граждани във всяка посока – вътрешна и външна, манипулация с умората и разочарованията на прехода – от вечно отлаганите и неслучващите се реформи и благоденствие, изобщо от всичко, което може да се интерпретира и използва като управленски провал…
Посланието на Баранов е към управляващия елит у нас, в това число и към симпатизантите на Русия – вие сте компрадорци, които са не само антируски настроени, но и русофоби!?
Забележете в тази група на „русофоби“ не са толкова и само политици от десницата, а всички – и Станишев, и Борисов, и Доган. Плевнелиев, Митов, Ненчев – са просто врагове. Идеята на подобна психологическа атака е чрез „страхуване“ да ни направят податливи на външни въздействия, да ни разединят и в крайна сметка да ни контролират.
Заедно със съседите ни в Югоизточна Европа сме определени като „слаби звена във веригата на западния империализъм“. Нищо повече, нищо по-малко – лагер на империалистите – точно както във времената на Съветския съюз.
Трябва да бъдем изключително признателни на Баранов за неговата откровеност: „в случаите, в които русификацията на държавата е невъзможна, е необходима коренна промяна на политическата и икономическата система и мястото и в международните съюзи“. Звучи като директива на Коминтерна към партизани.
Руският политолог посочва, че за Русия няма никакъв смисъл да съхранява стабилността на днешна България – страна, която авторът определя еднозначно като „враг“ и „хроничен предател“. Според него, тъй като да се разруши страната е невъзможно, тя трябва да бъде изтръгната от ръцете на Запада като бъде „лишена от самостоятелност“, защото иначе пак щяла „да предаде Русия“.
Сред основните опорни точки на кремълските политтехнолози спрямо България е, че българските граждани са социална жертва на Евросъюза, а страната е негова вътрешна колония. Внушението, че ние никога не сме правили избор към ЕС и НАТО, а сме били завладени от нечистите сили… Към зоните за натиск спада и… Ердогановата ислямизация на Турция като върховна заплаха за националната ни сигурност.
Да ви звучи познато от устата на местни политици?
Няма съмнение, че макар и малка, но има част от обществото, за които гравитацията на Кремъл е по-силна от гравитацията на националната им идентичност.
Тъй като откровеността на този руски политолог е много над обичайната за руските медии, очаквам след тази статия да се наложат неутрализиращи операции, включително дежурното : „той не представлява официалната гледна точка на Кремъл“ или „думите и анализите му са извадени от контекст“.
Дори и да имате достъп до оригиналните документи и разработки на теоретиците на съвременната руска външна политика – това винаги е дежурният отговор.
Правя този дълъг цитат от разработката на Баранов, за да посоча необходимостта от трезва и реална преценка дори у кръговете, които симпатизират на Путин и на неговата политика. След „Южен поток“ разочарованието в Москва е толкова дълбоко, че връщането към привилегировани отношения е на практика невъзможно. Дори за тях.
Русия се промени. Към лошо.
Пазете България.
От агенция „Фактор“, със съкращения
