Информационен център на Министерство на oтбраната

Немирното съвместно съществуване

Вече стана дума в предишния материал, че Англия през 1978 г. в лицето на външния си министър Дейвид Оуен предлага на НАТО да свика специално съвещание по въпросите за Съкращаване на въоръжените сили и въоръженията (СВСВ) в Централна Европа, ако преговорите за разоръжаване във Виена отбележат напредък. Тогавашните анализатори и в НАТО считат, че англичаните искат да действат изпреварващо, така че идеята да не дойде от страните от Източния блок. В писмото, разпространено от английската делегация в НАТО се подчертава, „че е необходимо да не се дава възможност на страните от Варшавския договор да излязат с предложение по този въпрос и да се парират евентуални възражения срещу въпросния форум“. В писмото е изпусната онази част на комюникето от Съвещанието в НАТО, която пояснява при какво условие може да се проведе подобна среща. А това условие е „при положително развитие на СВСВ“. В писмото си англичаните подчертават, че свикването на съвещание на министрите на външните работи е предимно с политическа и пропагандна цел. Това на практика означава, че „разведряването“ и „мирното съвместно съществуване“, залегнали в Заключителния акт от Хелзинки от 1975 г., са чиста проба пропаганда и никой от двете страни на Океана не си прави илюзии, че съществена промяна е възможна. 

ELIZABET
Кралица Елизабет II на посещение в централата на НАТО в Брюксел през 1980 г.


Факт е обаче, че през втората половина на 70-те години на миналия век напрежението в света спадна с няколко пункта, и то точно в резултат на Хелзинкския процес и на преговорите за разоръжаване във Виена, които се възприемаха от хората в Европа, включително и в страните от социалистическия лагер, с надеждата, че мирното съвместно съществуване може да разшири принципите си и да се превърне в един механизъм за постигане на траен мир. През тия години се заговори за реално резведряване главно във военната област, тъй като дотогава надпреварата във въоръжаването, и то главно в създаването на оръжия за масово унищожение беше невиждана и нечувана. И това плашеше хората по целия свят. У нас по-възрастните хора често казваха: „Само война да няма, всичко ще се оправи“. Видяхме как се оправи, но това е „друга опера“.
Така или иначе съвместното съществуване на двете системи много за кратко беше мирно, но във вътрешната си динамика то си остана немирно. 
Нека се върнем към писмото на англичаните до НАТО. В него се пояснява конкретно, че ако се предложи такава среща на външните министри, то това ще означава, че Западът „цели да подчертае значението, което придава на едно споразумение по СВСВ като един от най-важните елементи в отношенията между Изтока и Запада в периода на намаляване на напрежението, и желанието преговорите за СВСВ да бъдат поставени на по-високо равнище в отношенията между двата лагера – социалистическия и капиталистическия. 
Според разузнавателната информация 
постъпила от ПГУ на ДС, предлаганото съвещание от страна на Англия трябва да бъде организирано съгласно основните принципи за участие и ръководство, отразени в протокола на подготвителното и консултативното съвещание, проведено на 14 май 1973 г. във Виена. Според тези принципи, решенията за провеждането на срещата на външните министри и уточняването на точките от дневния ред се вземали от страните „преки участнички“, и то с болшинство. Според англичаните е добре съвещанието да трае три дни и да се проведе във Виена. Английското правителство се въздържа да свиква съвещание на своя територия в края на 1978 и началото на 1979 г., но е убедено, че Виена е най-подходящото място за такава среща, като най-удобният момент е в успешния край на някой от рундовете на преговорите за разоръжаване. По това време Виена предлагаше  и един друг комфорт – тя се оказа много гостоприемна за всички топразузнавания от целия свят, които се бяха настанили и организирали там. За англичаните е било ясно, че „цялата разузнавателна кохорта“ на планетата или поне голяма част от нея ще се изсипе в Лондон, ако те станат домакин на съвещанието.
Повечето съюзници от НАТО обаче приемат резервирано английската идея с аргумента, че „моментът за провеждане на тази среща не е благоприятен, тъй като няма да бъдат постигнати съществени резултати и че датата трябва да се подбере съгласно международната политическа конюнктура“.
Като допълнителни мотиви за несъгласие с английския документ съюзниците от НАТО изтъкват още и това, че се очаква реакция от страна на 

VIENA
Виена
държавите със „специален статут“ 
във връзка с предлаганата организация на съвещанието. Освен това самото засягане на въпроса за статута на различните страни, които евентуално ще вземат участие в съвещанието, няма да бъде от полза, а по-скоро би могло да нанесе вреда на солидарността в НАТО и на отношенията Изток – Запад. Според повечето съюзници не е логично един форум на равнище външни министри и неговият дневен ред да се обуславят от единогласието на неговите преки участници, преди да се уточни кои страни ще сложат подписа си като такива. На всичкото отгоре се очаква и на съвещанието да не се повдигат въпроси, които изискват гласуване. 
Като недостатък на английския документ се изтъква и това, че той не пояснява дали от името на Изтока и Запада ще се правят по едно или по няколко предложения, или пък всички външни министри ще се изкажат поотделно. В писмото не се уточнява дали при определянето на изказващите се ще се взема предвид статутът на техните страни. 
Всички съюзници от НАТО обаче са единодушни, че англичаните правят предложението за съвещанието на външните министри единствено по вътрешнополитически съображения.  
По това време президент на САЩ е Джими Картър. Човечеството е в края на седемдесетте и началото на осемдесетте години на миналия век. В навечерието на появата на световната политическа сцена на личности като Рейгън и Горбачов. Затова нещата все още се движат някак бавно и се избягват „резките движения в голямата политика“, както това стана в началото на 60-те, когато нещата бяха стигнали 
до ръба на ядрения конфликт 
в резултат на Карибската криза. 
LONDON
Лондон 1980 г.

Картър, разбира се, има своята доктрина, насочена срещу страните от социалистическия лагер и главно срещу СССР. Така или иначе той не позволява на процесите на разведряване и на нормализиране на процеса на отношенията между Изтока и Запада да преминат точката на необратимостта. Активизира се политическата и идеологическата дейност в сферата на правата на човека. То се изразява главно в подкрепа на дисидентите вътре в социалистическите страни и предлагане на политическо убежище на онези, които се доберат до Запада, издаване на забранени книги от тези страни в Свободния свят, популяризиране на литературни произведения по радио „Свободна Европа“ и „Свобода“, и така нататък. Картър успява да обедини силите на „световната капиталистическа система“ в борбата срещу комунизма и да кооридинара по-тясно дейността на нейните три центъра – САЩ, Западна Европа и Япония. Във военната област на страните от Варшавския договор се сервират предизвикателства като неутронната бомба и крилатите ракети.  
Разбира се, ПГУ към ДС съставя свой план за работа по активните мероприятия, насочени срещу саботирането на 
процеса на разведряване 
които трябва да разобличават „агресивната и милитаристична политика на САЩ“. 
Една от основните задачи, които трябва да се решават чрез активни мероприятия е разобличаването на „враждебната за социалистическите страни“ кампания на САЩ за правата на човека. В тази кампания главният аргумент на американските идеолози, начело със Збигнев Бжежински, по отношение на нарушаването на правата на човека в социалистическите страни, е липсата на свобода на словото. Другата важна задача на нашето разузнаване е създаване на благоприятни условия за успешно провеждане на Мадридската среща през ноември 1980 г., посветена на разведряването.

Виж Още

БЪДИ ВОЙНИК

Последни Новини

Вестник Българска Армия

Руслан Мъйнов – Драва

Архив

Scroll to Top