Петко Петков е бивш български футболист и треньор, клубна легенда на „Берое“. Ненадминат голмайстор за отбора от Стара Загора. Считан за човека, изградил шампионския отбор на „Берое“. Петков е родом от село Синитево (Пазарджишко) и започва да играе в „Локомотив“, от гара Септември. После в отбора на Акумулаторния завод в Пазарджик. Като войник го пращат „Родопа” (Смолян), но съдбата го препраща в „Миньор” (Рудозем), откъдето генерал Делчев го привлича в „Берое”. Петков има в кариерата си 310 мача и 154 гола. Петко е първият български футболист който отива официално като професионалист в западноевропейска държава – Австрия, където игра за „Аустрия” Виена. За националния тим Петков има 33 мача и 5 гола. Петко Петков даде интервю за БА след празненствата по случай сто годишнината на „Берое”.
– Когато става дума за „Берое“, не може да минем без името Петко Петков. Какво е за Вас юбилеят?
– Един голям клубен празник. Все пак това са сто години. Това е велик празник за цяла Стара Загора, не само за нас – бивши и настоящи футболисти. Радвам се, че 10 000 човека дойдоха, за да отдадат дължимото уважение на шампионите, ветераните, на треньорите и деятелите, които дълги години са били част от „Берое“.
– Какво означава „Берое“ за българския футбол?
– „Берое“ представлява едно – създаването на много национални състезатели. Футболисти, преминали през всички национални гарнитури. От юноши до мъже. Примерите са и ясни – Жеков, Георги Димитров, Стойчо Младенов, да не ги изброявам всички. Това са големи имена, минали през този град, и създадени от този отбор. Този отбор е национално богатство.
– Кой е за Вас незабравимия момент с екипа на „Берое“? Покрай празника отново бял свят видя онази прословута снимка от мача с „Ювентус“…
– С „Ювентус“ наистина направихме голям мач. Както сега „Лудогорец“ шета из Европа, тогава „Берое“ правеше това. Само по една случайност не отстранихме италианците. Иначе има много паметни мачове. Например срещата с „Аустрия“ в Стара Загора – 7:0 за нас, а в реванша ги победихме с 3:1. Това са все пак сериозни резултати срещу отбор от доказана футболна страна. Може би още съжаляваме, тъй като можеше да играем европейски полуфинал. Срещу „Магдебург“ се разболяхме повечето играчи в отбора и това попречи на „Берое“. Но миналото си е минало.
– Какво е бъдещето на „Берое“?
– Най–важното е това, което е изградено до този момент, да се надгражда. Моето желание е да виждам все пак български футболисти с екипа на „Берое“. Страдаме като национален отбор, тъй като не се дават достатъчно възможности на българските състезатели. Ще го кажа направо – дупе се иска от треньорите да слагат млади момчета в титулярния състав.
