Мнозина приемат армията и културата като антиподи. Фатмашкото клише – „работи безсмислено, но не стой”, храни носталгични спомени за антикултурен феномен. За единството между дух и оръжие се изказа министър Николай Ненчев при награждаването с театралните „Аскеери“.
Аргументите са много. Военният театър се ражда със свободата ни през 1878 г. в Шумен.
Царският военен симфоничен оркестър е дело на големия цигулар Саша Попов (дядо на оперната певица Александрина Пендачанска). Ярки имена в живописта и скулптурата са работили за БА – Ярослав Вешин, Майстора, Борис Денев, Иван Лазаров, Александър Жендов, Борис Ангелушев, Александър Поплилов, Ненко Балкански. А създаденото от композиторите Иван Стайков, Борис Карадимчев, Ангел Заберски, Георги Костов? Стотици са режисьорите, драматурзите, хореографите, постановчиците като Марко Ганчев, Васил Станилов, Богомил Гудев, Захари Петров, Леон Даниел, Енчо Халачев, Асен Траянов, Федя Лобанов… Да не изброяваме всички имена в естрадата от Маргрет Николова и Георги Кордов, през „Тоника“, до Орлин Горанов и Меги Хранова. Фолклорните звезди са неизброими….
Духът и патриотизмът са сплав, която превръща армията в острие на победител. Това не бива да забравяме.
