Информационен център на Министерство на oтбраната

24 май 1981 г. Бойното кръщение на „баретите“

Преди 35 години, на 24 май 1981 г., никой в България, освен държавното ръководство и МВР, не разбра, че на летище „Сарафово“ край Бургас новосъздаденият отряд на „баретите“ е получил бойното си кръщение в сблъсък с авиационния тероризъм. Тогава у нас „такива работи не ставаха“. А тероризмът беше реален. Не ставаше дума за самонадеяни хлапаци, избрали „пътя към свободния свят“ с джобно ножче в ръка, а за подготвени и въоръжени политически екстремисти, които осъществиха отвличането на турския пътнически самолет DC-9 по всички правила на тероризма и водиха до последно отчаяни преговори с крайни искания. 

BARETI-3
Турският самолет на бургаското летище


Само година по-рано на бял свят у нас излизат „баретите“. Тогава те са Специализирано милиционерско поделение към Софийското градско управление на МВР. В близкото бъдеще, все още държан в тайна, е „възродителният процес“. И предвижданията от страна на МВР шефовете са, че той може и да не се размине мирно и тихо. Първоначално поделението е създадено главно с цел респект. Високите яки момчета, с камуфлажно облекло и червени барети са изкарани няколко пъти по улиците, а част от тях започват да дежурят и пред някои дипломатически представителства, като се „набляга“ на турските. На 24 май 1981 г. цялата страна празнува. Ученическите манифестации изпълват улици и площади. За охрана на някои от тях са изпратени и „барети“ – да свикват хората с тях. Така, когато от Бургас идва тревожният сигнал, че турски пътнически самолет с
терористи на борда

BARETI-2
Въпреки спорната операция, лично вътрешният министър Димитър Стоянов награждава,,баретите”

моли за принудително кацане, част от „баретите“ са разпилени по масови мероприятия.          
На 24 май 1981 г. в 9.18 ч. Специализираният оперативен милиционерски батальон е вдигнат по тревога. За беда точно в този момент командирът и заместникът му са командировани в Москва за обучение. Първоначално от 200 човека се явяват само 6 офицери и 42 сержанти. Другите дежурят като редови милиционери по манифестациите.  
Командването поема заместник-началникът на щаба капитан Маринов. Той получава заповед да подбере група от 3 офицери и 22 сержанти. Чак към 13 ч. групата излита за морския град с военен самолет. В Бургас вече е създаден оперативен щаб, който е започнал преговори с похитителите. Самолетът е изпълнявал редовен полет от Истанбул за Анкара. Отвлечен е чрез заплаха с оръжие от трима терористи, като към тях се присъединил и войник от турската армия. Искат незабавно освобождение на около 50 техни съидейници от затвора, откуп от 500 000 долара и публикуване на тяхно политическо възвание в няколко анкарски вестника. Твърдо заявяват, че ако не бъдат удовлетворени исканията им, ще започнат 
да разстрелват пътниците
с американско гражданство. Ако и това не принуди турските власти да отстъпят, категорично обявяват, че ще взривят самолета с всички на борда. В процеса на разговорите пилотите успяват да осведомят нашите власти, че терористите имат два пистолета и разнасят някакъв пакет с военни щемпели, за който твърдят, че е адска машина. 
Действията на „баретите“ започват с изучаване на района на летището, защото въпреки че уж на теория са готвени именно за такива акции, не познават разположенията на родните летища. Като непреодолима преграда пред акцията се изправя пълното непознаване на този тип самолет нито от „баретите“, нито от оперативните работници. Не знаят къде са аварийните люкове, местата за възможно проникване, електрическата система. Да се чуди човек какво е правило външното ни разузнаване, та дори елементарна схема на пътнически самолет не е осигурило на антитерористите!
Решението идва от турската страна, която има интерес драмата да приключи безкръвно. На летището пристига същият тип самолет, пълен с представители на турското външно министерство и командоси. Времената тогава са такива, че „натовският враг“ не може да действа със свои сили на наша територия. Шефовете на МВР отказват помощта на комшиите и заповядват нашите сами да свършат работата. На място пренебрегват категоричната забрана „от горе“ за сътрудничество и приемат предложението да бъдат запознати с устройството и разположението на пристигналия самолет, идентичен с отвлечения. Тъкмо когато нещата малко се проясняват, пада природният вечерен мрак. И се оказва, че нашите нямат прибори за нощно виждане. Операцията отива към отлагане „по видело“. Командосите поемат функциите на редова охрана на летището. Към 22 часа идва шанс за първи „пробив“ в 
тайнствения самолет
Терористите искат да бъде доставена храна на борда. Преоблечени като служители на летището, двама офицери от спецгрупата отиват до самия самолет и разтоварват кашоните. Няколко часа по-късно отново се връщат и внимателно оглеждат самолета отдолу. Радиостанцията на самолета спира и единият от похитителите отива да преговаря. Не се връща.  
В този случай правилото „утрото е по-мъдро от вечерта“ сякаш не се оправдава. Освободени за кратък отдих, „баретите“ само след час получават заповед да се приготвят за атака. Някой по върховете взема твърде резки решения, без дори да е видял пистата на бургаското летище. Денят е горещ. Акумулаторите на самолета се изтощават и климатиците спират. Терористите нареждат да се отворят вратите, а към 10 ч. изпращат симпатизанта си войник до аерогарата да поиска зареждане на акумулаторните батерии и ремонт на радиостанцията.
В това оперативният щаб вижда шанс и заедно с техниците в самолета са изпратени двама офицери от спецгрупата. Те установяват, че терористите са изнервени от забавянето на двамата техни преговарящи другари, а мъжката част от пътниците е на крачка от бунт и саморазправа с похитителите си. Около 12 ч. двамата, останали в самолета терористи, вече са сигурни, че другарите им са задържани и
поставят ултиматум
да започне изпълнение на исканията им или преминават към крайната мярка – убийствата. Всички пътници са заставени да напишат прощални писма до близките си. Оперативният щаб разбира, че може да се стигне до крайност и обещава, че ще върне единия терорист на борда. Другарят му, който е в пилотската кабина, вижда как го качват на лек автомобил и изтичва да го посрещне на изхода. Останали извън контрол, пилотите се заключват в кабината и запускат двигателите. Убедени, че нашите няма да ги спасят, решават да действат сами. Самолетът бавно тръгва към пистата за излитане. Терористите се объркват. Страхът влудява пътниците. Някои започват да скачат през отворените врати, друга се нахвърля върху похитителите. Отнемат пистолета на единия и в схватката го раняват. Другият се смесва със скачащата през люковете. 
От оперативния щаб успяват само да наредят да се блокира пистата от пожарните автомобили. Автобусът с „баретите“ се насочва към самолета. Командирът им е все още пред централната сграда на летището. Виждайки, че леката кола с парламентьора тръгва към самолета, съобразява светкавично и се затичва след нея. Шофьорът – милиционер, го вижда и спира.  
Терористът 
е арестуван

BARETI-1Самолетът бавно допълзява до пожарните. От него продължават да скачат ужасени хора. Една част от бойците го обкръжават, други подгонват пътниците. Стрелят във въздуха, за да ги респектират и заповядват всички да легнат. Пътниците разбират каква е целта и изпълняват всичко. Един от тях предава на командосите пистолета на ранения в самолета терорист. Други посочват втория, опитал се да мине незабелязано в навалицата като редови пътник.
Така първата операция на „баретите“ срещу авиотероризма завършва с двама арестувани при преговорите похитители, един ранен и обезвреден от самите пътници и четвърти – заловен при опита му да се укрие в тълпата. Предстоят тежки анализи и сериозни изводи. Бойното кръщение е с успешен край, но с твърде хаотична подготовка и провеждане. Въпреки искането на Турция, четиримата терористи са съдени у нас. Получават незначителни срокове затвор и… политическо убежище!  

По зла ирония на съдбата, години по-късно, на 18 юли 2012 г. бургаското летище стана арена на друг терористичен акт, този път с жертви и ранени. Нови времена, нови методи. Новият тероризъм не похищава, не отвлича, не предявява искания, не преговаря. Той просто взривява и убива.   

Виж Още

БЪДИ ВОЙНИК

Последни Новини

Вестник Българска Армия

Руслан Мъйнов – Драва

Архив

Scroll to Top