Георги Ружев представя изложбата „Пантеон“ в Института за съвременно изкуство – София. Експозицията набляга на визуалните изразни средства – сложна мозайка от фотография, дигитален колаж, инсталация, видео и звук. В нея се срещат въплащения, интереси, послания, цитати от „високите“ и „попмедийните“ древни и нови култури. Творбите са от различни години, някои са „възстановени“ , назовани от самия него „Пантеон“.
Георги Ружев пояснява: „В Древна Гърция това e храм на всички богове. След древния Рим е и храм за заслужили личности. Отъждествяване със съвременници, предшественици – визуално известни на всички. Като абстрактен хуманизъм, отъждествяван с братството на хората, независимо от тяхното социално положение, независимо че не знаем какво е човекът и какви трябва да бъдат хуманните измерения на неговото съществуване. Божеството може да е декаданс – а какво става с героите? В най-добрия случай – паметник…, и то, в повечето случаи грозен. Новата съвест проповядва да пропагандираш себе си и да обичаш себе си, а аз съм частен случай – приличам на всеки бог и на всеки идол.“
Георги Ружев е една от най-забележителните фигури на българската културна сцена още от 90-те години на миналия век. Той е фотограф, известен от ранните си работи с това, което по-късно се определя като концептуална фотография у нас. Той е и художник, участник в най-престижните международни изложби на съвременно изкуство. Той е и от първите VJ-и в България, не само колекционер и „енциклопедист“ на съвременната музика, но и неин създател, изпълнител и интерпретатор, един от малкото останали пънкари и анархисти сред нас.
